Комисията за финансов надзор ще разчита на собствените си средства

Комисията за финансов надзор (КФН) вече няма да бъде на бюджетна издръжка и ще покрива разходите си със собствени средства. Това е предвидено в Преходните и заключителните разпоредби в новия Закон за небанковите финансови институции, одобрени на първо четене в икономическата комисия към Народното събрание.


Депутатите от ГЕРБ напуснаха заседанието и не подкрепиха промените с мотива, че няма консенсус по тези текстове между политическите партии. По време на консултациите при президента в неделя е било постигнато съгласие да се приемат само закони, за които има консенсус, припомни депутатът от ГЕРБ Делян Добрев.


Председателят на комисията Алиосман Имамов обаче посочи, че законът е одобрен от Председателския съвет в Народното събрание, което означава, че може да бъде включен в дневния ред по всяко време.


Проектът на закона в частите, които засягат дейността на КФН, беше критикуван от представителите на гражданските и бизнес организации, включително и заради факта, че с преходни и заключителни разпоредби на един закон се правят генерални промени в друг закон.


Опасенията на бизнеса са, че заради по-малкия обем на финансовия пазар у нас, таксите и глобите, събирани от КФН, ще бъдат недостатъчни за издръжката на регулатора.


Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), изрази своите опасения, че при това положение комисията ще бъде "стимулирана" да налага повече глоби и да повиши таксите. По този начин достъпът до капиталовия пазар и като цяло развитието му ще бъде ограничено, смята той. 

 

От Българската стопанска камара също изказаха опасения, че заради некомпенсирани разходи, Комисията ще повиши таксите върху надзорните лица. Те предложиха размерът на капитала да бъде поне 2 млн. лева.


Новият Закон за небанковите финансови институции предвижда още по-строг режим над дейността на небанковите институции, сред които са и тези, отпускащи т. нар. "бързи кредити". Сред тях са промяна на режима - от регистрационна в БНБ към лицензионна в КФН, както и уставен капитал за такива дружества от минимум 1 млн. лева. Тези промени бяха подкрепени по време на първото четене на законопроекта.


Ралица Агайн, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, коментира, че в сегашния вариант на закона дейността на небанковите дружества не се проверява произходът на средствата и така на пазара могат да влязат и пари с неясен произход.


Емил Алексиев от Министерството за икономиката и енергетиката посочи, че досега не е имало регламент за бързите кредитни институции и новият закон запълва този пропуск.


Един от вносителите на законопроекта - Румен Гечев, обяви, че между първо и второ четене ще бъдат взети предвид направените възражения и предложения от участниците.