Специалистът по валутните пазари от BofA Дейвид Ву има предвид опитите на държавните да снижават цените на националните си валути, за да подпомагат икономиките и износа си. "Разбира се, уважаващите себе си ръководители на централни банки ни уверяват, че поевтиняващите валути са, преди всички, резултат от свободната монетарна политика, а не цел сама по себе си. Фактите обаче сочат обратното", казва той.
Според анализатора от BofA страните, които ще понесат най-много поражения от "валутната война" ще са САЩ и Китай. САЩ е сред страните, които не обезценяват целево валутата си, и по тази причина доларът е сред най-силните валути през последния месец, но опасността за икономиката на страната идва от обстоятелството, че американските фирми получават 40% от печалбите си в чужбина. Обезценяването на валутите в много държави обаче прави продуктите им по-непривлекателни за потребителите, а печалбите им – по-малки.
Китайския юан също поскъпна в сравнение с други основни валути в последно време. Предвид снижаването на вътрешното търсене управлението в Пекин вече обмисля да прибегне до обезценяване на валутата с цел стимулиране на износа. Според Ву Китай няма да прибегне до такава стъпка тази година, тъй като това може да доведе до отлив на капитали от страната и да постави вносителите и фирмите и частните лица с кредити във валута в неизгодно положение.
В края на януари и Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси във "валутната война" като обяви програма на количествени улеснения, в рамките на който ще бъдат напечатани около 1 трилион евро. Марио Драги посочи, че действията на банката по никакъв начин не са свързани с валутния курс, но въпреки това след обявяването на програмата курсът на еврото към долара достигна до най-ниското си ниво от 2003 г. насам.
Тази седмица централната банка на Украйна също се отказа да поддържа курса на гривната, което беше последвано от снижаване на курса й с 50% в рамките на един ден, до 25.5 гривни за долар.
В средата на януари за "валутните войни" се говори и на Световния икономически форум в Давос, като повод за това даде поведението на Националната банка на Швейцария. Тя отмени тавана на курса на франка спрямо еврото, след което швейцарската валута поскъпна с близо 30%.
Според Ву снижаването на курса е "проста и безболезнена мярка" за повишаване на конкурентоспособността, докато структурните реформи за тежки и носят политически рискове. "В свят, където източниците за по-нататъшен ръст са почти изчерпани, "валутните войни" ще са все по-често явление", посочва той.
Анализаторът обаче предупреждава, че те няма до доведат до икономически ръст, защото представляват zero sum game ("игра с нулев резултат", в икономическата теория – ситуация, в която печалбата на една страна е за сметка на загубата на друга – бел.ред.). По тази причина ако всички държави решат да намалят курса на валутите си за да се защитят от негативните ефекти, никой няма да спечели в дългосрочен план.
