Франк Лунц – архитект на езика и гуру по формиране на общественото мнение

Защо някои хора дори не допускат проблемите да се появят, и ако все пак това се случи – се справят с лекота с тях? Какво стои зад побеждаващите слогани, или зад грубите политически грешки, предвестници на края на кариерата на някои политици? Защо някои реклами веднага ни пленяват, а други предизвикват единствено досада? Гуруто по формиране на общественото мнение д-р Франк Лунц отговаря на тези и много други въпроси, свързани с това, което казваме, в книгата "Думите, които работят“.
Ако има още нещо освен езика, което ни отличава наистина от животните, това е подсъзнанието ни. То определя в голяма степен нашия живот – това, което (не) харесваме, изборът, който (не) правим, решенията, които (не) взимаме. Колко често се замисляме обаче дали подбираме правилно – и най-вече ефективно – думите, с които боравим? Д-р Франк Лунц, архитект на езика и гуру по въпросите на общественото мнение, не само повдига завесата, за да видим как се създава истински ефективен език, но и споделя безценните си прозрения как да намерим и използваме точните думи, за да получим онова, което искаме, в своята книга „Думите, които работят“.
Лунц разглежда в единство науката за думите, които работят, и изкуството да ги използваме пълноценно. Той изследва стратегическата и тактическата употреба на езика в политиката, бизнеса и всекидневието, за да ни покаже как можем да постигнем по-добри резултати, като елиминираме разстоянието между онова, което възнамеряваме да съобщим, и онова, което слушателите ни реално възприемат.
Основната задача на „Думите, които работят“ (с подзаглавие „Важно е не какво казваш, а какво чуват хората“) е да ни отведе отвъд собственото ни разбиране, за да видим света през очите на нашия слушател. Именно на слушателите: техните възприятия са решаващи за това какво отношение ще имат те към казаното от нас.
Може да имаш най-доброто послание в света, но човекът отсреща винаги ще го възприема през призмата на собствените си емоции, нагласи, предубеждения и предварителни представи. Не е достатъчно да бъдеш точен, разумен или дори блестящ. Ключът към успешната комуникация е да направиш въображаем скок и „да се напъхаш в обувките" на твоя слушател, за да разбереш какво мисли и чувства той в най-дълбоките кътчета на своя ум и сърце. Начинът, по който той възприема онова, което казваш, е по-реален, поне в практическия смисъл, отколкото начинът, по който ти възприемаш себе си“, допълва авторът.