Едит Пиаф – момичето врабче, покорило Франция

Една от най-известните френски естрадни певици. Превърнала се в символ на Франция. Нейната музика е отражение на трагичния ѝ живот. Всеки път, когато Едит Пиаф изпълнява една от най-известните си песни “Не, за нищо не съжалявам” предизвиквала бурен отзвук в публиката. Защото животът й е твърде далеч от общоприетите представи за приличие и нормалност.
Пиаф е родена през декември 1915 година в Париж. Изоставена и от двамата си родители, детството й е белязано от липса на внимание, нещастия и болести. Кръстена е в памет на британката Едит Кавъл - медицинска сестра, екзекутирана заради помощта, която оказва на съглашенски войници в Белгия, по време на Първата световна война. Прозвището Пиаф получава от думата за врабче (piaf). Обяснимо предвид ръста и крехката физика на великата певица.
Едва14-годишна Едит започва да обикаля Франция с баща си, който изнася акробатични представления. Така малката Едит започва да пее пред публика. По-късно се отделя от баща си и пее самостоятелно като улична певица в Пигал, Менилмонтан и парижките предградия. Близка е със Симон Бьорто ("Маман") и двете дълги години са неразделни. На 17 години става майка, но детето умира едва двегодишно от менингит.
По-късно Едит започва връзка със сводника Албер, който взема процент от печалбата ѝ. Една от приятелките на Едит, Надя, се самоубива, когато се сблъсква с идеята да стане проститутка. Албер едва не застрелва Едит, когато тя прекратява връзката им, като реакция за смъртта на Надя.
През 1935 година собственикът на нощния клуб „Le Gerny”, открива Пиаф в района „Пигал”. Убеждава я да пее, въпреки нейните притеснения и ѝ дава прозвището Момичето Врабче (La Môme Piaf) заради дребния ѝ ръст – едва 1,42 m. Заведението се намира на Шан-з-Елизе и се посещава, както от горните, така и от долните социални класи. Сред многото знаменитости, присъствали на първото й изпълнение е Морис Шевалие. Тази нощ Едит изтегля печелившия си билет, който ще я избави от бедността. След забележителния й дебют в нощния клуб певицата-миньонче скоро се превръща в звезда. Тя привлича влиятелни приятели, сред които – Марлене Дитрих, която става шаферка на сватбата й с певеца Жак Пилс през 1952 година.
През 40-те години на миналия век славата и влиянието на Пиаф непрекъснато растат. По това време тя започва да си сътрудничи с композитори за много от своите песни и да пише текстовете на някои от тях, какъвто е случаят с един от най-известните й хитове „Живот в розово“.
През 1947 година Пиаф е най-голямата звезда на Франция, която хората с обич наричат “малкото врабче”. Тя се опитва да пробие в Америка, в началото без успех. Но едно блестящо ревю в Ню Йорк се превръща в повратна точка на американската й кариера. Пиаф остава в страната на неограничените възможности пет месеца, пленявайки публиката в кафе „Версай“. По това време се среща с любовта на живота си – женения боксьор Марсел Сердан, който загива в самолетна катастрофа през 1949-та година. Пиаф е неутешима и смазана от чувството за вина, тъй като Сердан загива на път към нея в Париж, убеден от нея да пътува със самолет, вместо с кораб.
Отчаянието довежда Пиаф до злоупотреба с наркотици и алкохол. Зависимостите й се увеличават през следващите години, когато тя претърпява сериозен инцидент с кола. При един от тях, по време на път с Шарл Азнавур, тя се оказва със счупени ръка и две ребра, а морфинът, предписан от лекаря й, допълнително увеличава проблема с нейната зависимост.
EditБракът й с Жак Пилс продължава четири години. Година преди смъртта си Пиаф се жени повторно за фризьора Тео Сарапо, който е с 20 години по-млад от нея, като междувременно има множество връзки и афери. Но, независимо от бурния й личен живот и увеличаващите се здравословни проблеми, през 50-те години кариерата й върви устремно нагоре.
В началото на 60-те години Пиаф припада по време на концерт в Ню Йорк, повръщайки кръв на сцената. Откарана е в болница за операция по спешност. Но, въпреки това, тя настоява да продължи турнето си, за да колабира отново в Стокхолм, откъдето я връщат обратно в Париж за нова операция.
Всъщност, Пиаф умира на френската Ривиера, но според слуховете Тео откарва тайно тялото й в Париж, за да създаде у хората впечатлението, че е изпуснала последния си дъх в любимия си роден град.
Въпреки противоречивия си начин на живот, в погребалната процесия на Пиаф вземат участие десетки хиляди скърбящи, a на церемонията в гробището „ПерЛашез“, където е погребана, редом с други велики творци като Сара Бернар, Оскар Уайлд и Марсел Пруст, присъстват 40 000 души.
Нейното протеже и добър приятел Шарл Азнавур си спомня, че погребението на Едит Пиаф е единственият случай след Втората световна война, когато движението в Париж спира напълно.