Първата сред първите – Мария Кюри

Първата жена, защитила докторат в областта на науката; първата жена, спечелила Нобелова награда; първият човек с две присъдени Нобелови награди – по физика и химия; първата жена-професор в Парижкия университет. При това полякинята Мария, постига всичко това във време, което е силно шовинистично и в общество, което е силно ксенофобско.

 

Едва 18-годишна Мария започва работа като гувернантка, за да помогне за издръжката на сестра си Броня, която следва медицина в Париж. Няколко години по-късно Броня й се отплаща, като финансира следването на Мария в Сорбоната.

 

След като завършва магистратурата си по физика, Мария е представена на френския учен Пиер Кюри. Тя открива в него свой партньор в науката и през 1895 година двамата се женят. Пиер споделя любовта на Мария към експериментаторството и откривателството, което води до разцвет на личното им и професионално партньорство.

 

Откриването на урановите лъчи води Мария до новаторската хипотеза, че лъчите са атомно свойство на урана. Това й спечелва Нобелова награда по физика. Семейство Кюри открива два нови елемента от периодичната таблица: Полоний, наречен на името на родината на Мария, и Радий. Въпреки очевидния факт, че Радият има търговски потенциал за реализация в медицината, Мария и Пиер се противопоставят на идеята да се печели от научните изследвания и смятат, че техните открития трябва да бъдат свободно достъпни.

 

През 1906 година Пиер загива при инцидент на улицата и Мария е изправена пред необходимостта да издържа сама двете си дъщери. Въпреки това, тя отказва държавната пенсия, предложена й от френското правителство, заявявайки че ще се издържа от научните си изследвания. Злополучната й връзка с женения учен Пол Ланжвенстава става повод за яростна медийна кампания, срещу нея и двете й дъщери, която довежда Мария до състояние на нервен срив.

 

По време на Първата световна война отчаяната нужда на ранените войници изважда Мария от уединението й. Тя основава първите подвижни рентгенови лаборатории във Франция, добивайки радиев газ за рентгеновите лъчи от единствения грам Ураний, който притежава. Нейната 18-годишна дъщеря Ирен се обучава за рентгенов лаборант и я придружава на фронта.

 

След войната Мария заминава за Америка, за да събере средства за своя Институт по радиология и да се запознае със завода за пречистване на Радий в Питсбърг, който й осигурява следващата доставка радий. Тя е приветствана от президента Уорън Хардинг и получава огромна подкрепа от пресата и обществото. През 1931 година Обществото на радиолозите в Париж я награждава със златен медал за научната й дейност.

 

Три години по-късно Мария умира от заболявания, свързани с непрекъснатото й излагане на въздействието на радиацията, тъй като голямата част от ранната й дейност датира от времето, когато вредните ефекти на радиацията още не са известни. Мария Кюри буквално жертва живота си за радиацията.