Какво ще промените ако внезапно забогатеете

Синдромът на внезапното забогатяване е известен на английски като Sudden Wealth Syndrome. Тези „щастливи“ късметлии имат сериозни проблеми, като пристъпи на страх и панически кризи, тревожност, приемаща размерите на маниакално поведение (те водят постоянни и натрапчиви диалози на ум, свързани с пари) и сериозно разстройство на съня. Е, разбира се, всички тези симптоми човек може да си ги има и когато е беден. Но си е ужасно нелепо да се разболееш само защото си забогатял. А проблемът е сложен и някои хора изпитват и чувство на вина заради това, което те имат, а другите нямат. То е неосъзнато, но саботира поведението им. В основата му е твърде голямата разлика между онова, което си бил като малък, и това, което имаш като възрастен. Както се казва, и парите си имат цена.


На нас, българите, ни е малко трудно да осъзнаем, че с богатството може и да не се свикне както и с болезненото чувство за вина, което може да се породи от забогатяването. Експерти по този въпрос са американците. Те умеят да си се тръшкат за щяло и нещяло и сякаш са безсилни да си мотивират собственото страдание, което за нас си остава непонятно. Може би защото е трудно да съчувстваш на подобни състояния, когато си разпънат от вихъра на много по-обективни и по-различни проблеми. А истинската същност на парите се познава най-добре от богатите. „Парите покваряват дребния човек, извисяват големия. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо. С ум и пари можеш да постигнеш всичко.“ Казал го е Атанас Буров. И това обяснява защо за един милиардер парите могат да са отговорност и дисциплина, а за някой еснаф, постигнал мечтаните два апартамента в живота си, те в някои случаи са самодоволство, разплутост и деградация.


Всеки човек е едно средноаритметично между стремежите, мечтите и ежедневните си навици. Защото дори и небето да се разтвори и върху главата ти „да се треснат“ милиони ти в един момент пак ще започнеш да правиш това, което си правил цял живот. Колкото и да си богат, навиците си остават втора природа. А ние още от деца заживяваме с илюзиите на приказките и най-сериозни поражения върху човечеството е нанесла тази за Пепеляшка. Джани Родари в своята „Граматика на фантазията“ съветва на децата да им се поставя задачата да измислят друг, различен край на приказките или да ги продължават по свой начин. Тази невинна игра ще се окаже особено целебна за милиони девойчета по света, ако се прилага още в най-ранна възраст към всяка история, в която има принц спасител.

 

Но все пак парите не са единствената велика сила на земята решаваща и определяща всичко. Колко лесничко и просто щяхме да живеем, ако беше така. Тогава щяхме да си имаме само един-единствен проблем – липсата им. Но за добро или лошо ние, хората, се движим в живота си, мотивирани от твърде много психологически „бутони“, които се наричат отношение, успех, реализация. Необходима ни е и един вид удовлетвореност, която е вън и независимо от парите и пред която те могат да бъдат и безсилни.


Е, разбира се, парите са си потребност. Всеки се стреми към тях, всеки иска да ги има. Но е доста грозна ситуацията, когато за някой се окаже, че е само и единствено… финансово симпатичен. Но всеки богат човек, който има глава на раменете си, има и ясна представа не само какво е отношението на околните към него, но и защо то е такова. А за обикновените хора си остава като утеха сериалът „Богатите също плачат“.