Държавата е осигурила механизмите за създаване на конкурентноспособно производство в секторите Земеделие и Животновъдство

Велина Панчева е завършила стопанско управление и финанси в Югозападния университет. Още като студентка поема управлението на семейната птицеферма, а с дипломната си работа на тема „Бизнес план на нова производствена фирма" влиза с летящ старт в бизнеса. Получава инвестиционен кредит и основава фирмата си „Велди 1". 


 

"Друг е въпросът до каква степен самите производители са мотивирани и поемат инициатива за кандидатстването по програмите"


 

От октомври 2004 г. дружеството става изключителен представител на турската фирма TAVSAN - производител на съоръжения за птицевъдството. През 2004 г. Велина Панчева печели конкурса на списание „Космополитън" „Усмихната, успешна, удивителна" а наградата от 20 000 лева влага за модернизиране на птицефермата.

От 2009 г. Велина Панчева е Директор на Областна дирекция „Земеделие” в гр. Пловдив.

 

Г-це Панчева, като Директор на Областна Дирекция Земеделие – град Пловдив от 2009 г., вие сте типичният пример за успял млад човек. Бихте ли ни разказали повече за вашата работа и предизвикателствата, пред които се изправяте в нея?

Областна Дирекция Земеделие е институцията, която, казано накратко, подпомага министъра на земеделието и храните при провеждането на държавната политика в областта на земеделието, както и при прилагането на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Дейността на Дирекцията обхваща землищата на всички общини, като за област Пловдив те са 18 с общо 221 землища. Едни от най-важните дейности, които се извършват в Дирекцията и териториалните й звена – Общинските служби по Земеделие са:
- приемането и обработването на заявленията по време на кампанията за директните плащания;
- управлението на земите от държавния поземлен фонд, което включва извършването на проверки, предложения за включването им в търговете за отдаване под наем и аренда;
- възстановяване на земи и отстраняването на грешки, допуснати при изработването на картата на възстановената собственост;
- управление на хидромелиоративния фонд на територията на областта и др.
Важна част от дейността на Дирекцията е и извършването на статистически наблюдения върху различни сектори от земеделието и животновъдството, което играе важна роля за определянето на Общата селскостопанска политика на страната. Така например през 2010 година се извърши преброяване на земеделските стопанства – едно доста обширно и трудоемко мероприятие с изключително важно значение за политиката в сферата на земеделието и животновъдството като цяло, тъй като резултатите от това преброяване ще се вземат в предвид при изготвянето на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г.

 

Успяхте ли да се преборите за тези две години с някои от спънките, стоящи пред българския земеделец?

Основната ми цел при заемането на длъжността беше да съкратя максимално, когато това е възможно, административните срокове за изпълнение на преписките и заявленията на гражданите, защото това според мен е един от основните проблеми на администрацията като цяло. Разбира се, има и случаи, когато това не може да се случи, защото целта не е просто да се отговори на дадена жалба например, а да се изследват всички факти и да се предложи решение на проблема, когато това е възможно. Много често това налага извършването на проверки в други институции, което само по себе си изисква малко по-дълъг период от време.
Друга цел, която бях поставила пред себе си и която мисля, че до момента съм успяла да изпълня, е осъществяването на пряк контакт и диалог с гражданите и представителите на различни браншови организации. Това е много важен момент от управлението на една такава структура, защото не винаги, по едни или други причини, ръководителят получава точната информация за даден проблем, което от своя страна понякога създава условия и за неправилно произнасяне по казуса. В крайна сметка Областна Дирекция “Земеделие” е създадена в полза на гражданите и като такава тя трябва да работи за тях, а не против тях.

 

Мотивира ли българската държава родното производство на плодове, зеленчуци, животински продукти? Какво според вас трябва да се предприеме в тази посока?

Мое лично мнение е, че държавата като институция е осигурила механизмите за създаване и развитие на модерно и конкурентноспособно производство в секторите Земеделие и Животновъдство и основният такъв към момента са Програмите за развитие на селските райони, които са структурирани по начин, позволяващ на различни по вид и дейност земеделски стопанства да осигурят необходимите им средства. Друг е въпросът до каква степен самите производители са мотивирани и поемат инициатива за кандидатстването по програмите. При някои от срещите със земеделски производители, на които съм участвала, е имало “критики” за това, че няма достатъчно информация за програмите и за начина, по който може да се кандидатства. Никога не съм се съгласявала и в крайна сметка съм успявала да им докажа, че не са прави, тъй като тази информация могат да получат не само в Областните дирекции на Държавен Фонд Земеделие и Областните Дирекции Земеделие, но и в Областните Дирекции на Национална Служба за Съвети в Земеделието, които не само могат да ги насочат коя е най-подходящата мярка, по която да кандидатстват в зависимост от вида производство и крайната цел, но и да им изготвят бизнес-плана. Основното, което трябва да направят е да изчистят идеята си и да отидат с нея при експертите от цитираните по-горе служби, за да получат напътствия и насоки. Със сигурност могат да се направят и много други неща, за да се мотивират земеделските производители, но не трябва да забравяме, че процесът е взаимен и всеки трябва да поеме своята отговорност: Държавата да усъвършенства и намира нови механизми за това, а земеделският производител да поеме риска да използва тези механизми и отговорността да изпълни даден проект или ангажимент по начин, по който е декларирал, че ще направи.


Фактът, че има редица реализирани проекти и новосъздадени съвременни животновъдни обекти, които развиват успешна конкурентноспособна дейност, означава, че програмите работят и, когато има желание, има и резултат.

 

А сега да ви върна доста назад във времето през 2004 г., когато печелите наградата на конкурса на сп. Космополитън “Усмихната, успешна, удивителна”. На какъв етап от развитието на бизнеса бяхте тогава?

Това наистина е един от моментите в моя живот, които никога няма да забравя, тъй като участието в конкурса и последващите интервюта, които се налагаше да дам като първият победител, са свързани с доста смесени чувства и емоции. Спомням си, че времето, когато списание Космополитън обяви конкурса съвпадаше с нека да го наречем края на един доста тежък момент за мен и семейството ми, тъй като поради различно стечение на обстоятелствата, след десет години упорит и къртовски труд се наложи да започнем бизнеса си, който е в сферата на птицевъдството, отначало. Това се случи през 2002-2003 година. Към онзи момент все още бях в университета, завършвайки дипломната си работа по “Финанси”, която беше на тема “Бизнес план на нова производствена фирма”. Съвсем логично беше тази производствена фирма да е с основна дейност производство на яйца за консумация, тъй като това беше сферата, в която наистина бях подготвена от родителите си, а и в тяхно лице имах най-добрите ментори в областта. Материята ми беше до болка позната и общо взето идеята на дипломната работа беше създаването на една модерна птицеферма, отговаряща на всички европейски изисквания, която да може да реализира безпроблемно продукцията си на външния пазар и европейския, от момента, в който страната ни бъде официално приета за член.

 

Как взехте решението да участвате в него?

Няма да изпадам в подробности около всичките трудности, през които се наложи да премина, за да осъществя написания от мен бизнес-план, но в крайна сметка една вечер, докато четях поредния брой на списанието си помислих какво ли бих написала, ако участвах в конкурса. Седнах и за около 10 минути написах защо смятам, че съм усмихната, успешна, удивителна.
Написаното от мен есе беше по-скоро “изливане” на душата ми върху лист хартия, отколкото целенасочено написано писмо за участие в конкурс. Прибрах написаното от мен в чантата и седмица по-късно благодарение на приятелка, която го прочете, реших да го изпратя до редакцията. Както разбрах по-късно, е пристигнало в последния момент…

 

Кои ваши качества и преимущества, според вас, ви изведоха на първо място?

За това кои качества ме изведоха на първо място, може да каже само и единствено журито, което се състоеше от едни наистина успели дами, на които се възхищавам с цялото си сърце. Аз мога да кажа само кои качества са ми помогнали да не се предам и да достигна до тук, а надявам се и по-нагоре, и това са типичните за моята зодия, която е Козирог, упоритост, целеустременост и ината да довеждам всичко до край, независимо от трудностите, които срещам по пътя.

 

Споменахте, че конкурсът е свързан с доста смесени чувства и емоции… Какво точно имахте в предвид?

Спечелването на конкурса беше наистина огромна изненада за мен. Има обаче и едно всеобщо разпространено мнение в обществото, че такъв тип конкурси са предварително уговорени. Самата аз до онзи момент съм мислила по този начин. Така се оказа, че няма как, и да искам, наистина да се зарадвам на това, че някой е оценил качествата ми и това, което съм постигнала, видял е в мен това, което са виждали само близките около мен хора… Паралелно с радостта от спечелването на конкурса дойде и разочарованието от начина, по който реагираха за това хора, които дори не ме познаваха. Започна се едно безкрайно грозно квалифициране по мой адрес във форумите, коментари и изказвания, които неволно чувах, слушайки някоя от радиостанциите. Същото се случва и сега понякога, когато дам интервю във връзка със служебните ми задължения. С времето се научих да не обръщам внимание, а да се съсредоточа в това, което върша с желание и хъс – работата си.

 

Когато предприятието започна да функционира къде успявахте да пласирате продукцията? Все пак да се намери пазар е едно от най-трудните неща за едно ново производствено предприятие?

Истината е, че пазарът за първите две години беше намерен още преди реализирането на проекта, което беше и най-важното за всички последващи стъпки. Имахме сключен предварителен договор за износ на продукцията за Швейцария с цени, които позволяваха да се направи една съвсем реална икономическа обосновка, което пък от своя страна беше основният фактор за отпускането на инвестиционния кредит. След като пуснахме обекта в експлоатация, собственикът на швейцарската фирма го посети, за да се убеди, че в действителност обектът е оборудван с алтернативно оборудване за носачки, тъй като условието за износ беше те да не се отглеждат в клетки.

 

Бихте ли споделили с нашите читатели за особеностите при отглеждането на птици в условията на алтернативни технологии?

Алтернативните технологии се въвеждат във връзка с изискванията на ЕС за хуманно отношение към животните. При по-старите технологии отглеждането на носачки се извършва в конвенционални клетки, които не са с големи размери и не осигуряват достатъчно пространство на птиците за движение. При алтернативните видове технологии отглеждането на птиците се извършва при условия, които максимално ги доближават до естествената им среда. Една от видовете алтернативни технологии е отглеждането на носачки върху скаров под с автоматични гнезда. При тази технология птиците се движат свободно из сградата върху монтирани на около 80 см. от пода пластмасови скари, които са конструирани така, че да не позволяват достъп на птиците до технологичния тор. От двете страни на сградата има осигурена пътека, покрита с дълбока постеля, състояща се обикновено от слама и трици. На тази пътека те могат да се разхождат и да ровят. Храненето и поенето на птиците се извършва автоматично посредством специални хранилни и поилни линии. Автоматичните гнезда са разположени по средата на сградата и представляват “къщички” със специален под от масажираща трева и перденца, които да осигурят максимален комфорт и уединение на птиците при снасянето. Подът на гнездото е с лек наклон към вътрешността му, където е разположена и лентата за отвеждане на яйцата извън сградата. По този начин кокошката няма достъп до яйцето след снасянето и съответно няма опасност то да бъде замърсено или счупено. Вечер подовете на гнездата се вдигат автоматично чрез часовников механизъм, за да не позволяват на носачките да влизат през нощта и да ги замърсяват. Друга характерна особеност при алтернативните технологии са кацалките, като за една кокошка трябва да има осигурен 15 см. фронт за кацане в сградата. Вентилацията, отоплението, охлаждането и осветлението се регулират от специален компютър съобразно предварително въведени параметри.

 

Има ли поставен срок, в който птицефермите трябва да въведат този вид алтернативни технологии?

Срокът за въвеждане на алтернативните технологии в България е определен още през 2003 г. и той е до края на 2011 г. Към момента има доста предприятия, които са се ориентирали към преоборудването на птицефермите като доста голям процент от тях са кандидатствали по мерките от Програмите за развитие на селските райони. От миналата година във връзка с това има отпусната и държавна помощ, допълваща Мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони за птицефермите, които са създадени преди 2003 г.

 

В момента сте извън бизнеса с производството на яйца, но като се замислите има ли нещо общо между него и сегашната ви позиция?

Разбира се, че има и то доста общи неща. Основното е, че и тук, както и в предишната ми работа, имаше един доста дълъг период, през който трябваше да давам двойно дори тройно от себе си, за да докажа, че заемам този пост не, защото някой просто ме е сложил на него, а защото имам познанията и куража да поема тази отговорност. Наистина е трудно да убедиш хората, които управляваш и хората, чиито интереси трябва да защитаваш, че възрастта не винаги определя опита и умението да се справяш с различни ситуации. Разбира се допускам и грешки, безгрешни хора няма, но по-важното за мен са поуките от тези грешки и старанието да не се повтарят.

 

Какво ще бъде вашето послание към читателите на Business Lady, дръзнали да се занимават със земеделие или животновъдство?

Да бъдат упорити, да вярват в себе си, да следват мечтите си, да се възползват максимално от възможностите, които им се предоставят от Програмите за развитие на селските райони и да не забравят, че успешното развитие на един сектор е двустранен процес и зависи, както от Държавата, така и от производителите.

Интервю на Даниела Илиева