Единственият начин човек да успее, е да обича с цялото си сърце това, което прави

Доц. д-р Десислава Бошнаковапреподава PR в департамент “Мaасови-
комуникации” на НБУ, основател и управител е на ROI Communication – фирма, специализирана в сферата на PR, специалните събития и издаването на специализирана литература.
Убедена съм и го виждам всеки ден, че който истински иска да научи, го научава…
В началото на своята кариера прекарва няколко години в полет, като стюардеса. Работила е като журналист, редактор в печатни и електронни медии. Била е гост-лектор в университети в САЩ, Финландия, Гърция. В свободното си време обича да снима и да чете книги. Блогър - пристрастен фен на новите социални медии и мрежи. 

Г-жо Бошнакова, завършила сте НБУ, а понастоящем сте преподавател и зам.директор на магистърска програма “Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността” в НБУ. Какво Ви привлече да станете преподавател?

Не бих казала, че изборът ми бе планиран и съзнателен. Така се случи, поканиха ме да започна да преподавам и аз докато си дам сметка колко е отговорно, бях вече започнала. Истината обаче е, че тази професия истински ме привлече и стана неотменна част от живота ми. На първо място ми харесва постоянното общуване с млади, будни и търсещи хора. Харесва ми и това, че не можеш да си дадеш почивка от ученето, защото трябва постоянно да следиш всичко и мозъкът ти не спира да работи. Няма по-голямо удовлетворение от това да видиш успехите на студентите си.

На какво учите студентите си и какво не трябва да забравят те, решили да се реализират в сферата на ПР-а и комуникациите?

Днес е трудно да си поставиш за цел да ги научиш на конкретни знания, особено в сферата на комуникациите. Да, има теории, които се използват и днес, но за мен най-важното е да ги науча да обичат професията си, да са постоянно любопитни и търсещи, да могат да мислят и да не се отказват, докато не намерят ново решение. Всеки ден ще се изправят пред новипредизвикателства и трябва да вярват в себе си, да могат да мислят и да намират решения. Ако успея да направя това, всички други конкретни знания могат да бъдат намерени с няколко кликания в Интернет. Въпросът е да знаеш какво да търсиш и как да го намериш.

Какво е мнението Ви за българското образование и смятате ли, че програмите по ПР в българските университети подготвят добри кадри заработа?

Българското образование няма как да се различава от българския бизнес, държавата и ситуацията, в която всички се намираме. Мисля, че добрите кадри се подготвят сами. Нека уточним - образованието е процес и не може за качеството му да виним само едната страна от процеса. Убедена съм и го виждам всеки ден, че който истински иска да научи, го научава, другите си намират постоянно оправдания. Да, имаме още много какво да развиваме, за дадогоним най-добрите университети в света, но това няма как да стане само с усилия от страна на университетите. Трябва да се промени отношението към ученето от страна на студентите, бизнеса да се включи активно в подготовката на студентите и всички заедно да подготвим по-добре утрешните специалисти.

Desislava1Като преподавател, кои са основните проблеми, с които се сблъсквате в работата си със студенти?

Проблемите са онази част от живота, които ти показват колко работа си свършил, справяйки се с всеки един от тях. За мен най-сериозният проблем е отношението към ученето - от ценност се е превърнало в необходимото зло. Не знам защо все още битува схващането, че дипломата прави човека. Аз съм на точно обратното мнение - мисля, че човекът прави дипломата. Самата диплома нищо не означава, освен доказателство за определен брой лекции и взети изпити. Важно е какво знае притежателя на дипломата и до каква степен може да приложи знанията си в практиката. Това е, което пазарът иска.

Била сте лектор в университети в САЩ, Финландия, Гърция. С какво българските студенти се отличават от чуждите?

С мотивацията, с която отиват да учат. Те много ясно си дават сметка, че университетът не е училище, че в университетa учат това, което ще работят и подхождат изключително отговорно. Искат да знаят повече, готови са да се трудят повече, за да научат повече и уважават труда на колегите си. Никой (е почти никой) не гледа на престоя си в университета като още няколко години безгрижен живот.

Има ли моменти, в които в професионален план изпитвате затруднение като жена?

Разбира се, че има - по простата причина, че денят е 24 часа и времето никога не стига, особено времето, което искаш да отделиш на децата си. Но човек, когато иска, винаги намира и време, и сили,за да се справи с всичко. Мисля, че и на мъжете времето не им достига винаги.

Какво Ви подтикна да напишете книгата "ПРоговорки"?

Идеята е в главата ми от дълго време. Убедена съм, че ПР не е нищо ново като философия. Просто принципите, които важат в отношенията между хората, се прилагат в отношенията между компаниите и потребителите. Тези отношения са се превърнали в бизнес, но принципите са онези, които можем с лекота да открием в българските пословици и поговорки. Много думи трябва да изхабиш, за да продадеш нещо - това го е казал нашия народ, а според разбиранията на 21 век тези думи се планират, реализират и оценяват като ПР. Така че, гледайки напред, е добре да погледнем и назад. Там в мъдростта на нашия народ има много неща, които ако помним, ще бъдем по-добри ПР специалисти.

ПР е сравнително нова професия в България. Какви са нейните предимства?

Това го чух и през 1991 г., когато се записах да уча ПР - нова професия. Мисля, че 20 години са достатъчен период от време професията да не е нова и съм убедена, че за тези години професията се утвърди, но едновременно с това успя да си изгради и не дотам добър имидж. А това й пречи да разгърне напълно своите предимства. В теоретичен план хората променят мнението си след като поговорят с други хора. ПР би трябвало да подтикне хората да говорят за… Въпросът е, че клиентите искат да бъдат сигурни, че тези разговори ще са само с положителен знак. А такава гаранция никой не може да даде. ПР може да създаде условия за диалог, а това е изключително предимство днес, когато живеем в епохата на нестихващите разговори - онлайн и офлайн. Всъщност ПР трябва да създаде условия, в които хората да се разбират по-добре и да са си максимално полезни едни на други.

Като собственик на ПР агенция, бихте ли съставили профил на Вашите клиенти?

Всеки клиент е различен, всеки проблем е различен и ми е трудно да обобщя, но мога да кажа, че това са фирми, които ценят креативния подход, търсят доверен партньор, с когото заедно да стигнат по-напред и са готови да рискуват, използвайки по-нетрадиционни подходи. Казвам „заедно“, защото ПР агенцията не може да замени изцяло клиента в процеса на комуникацията - той е най-важният и е онзи, с когато хората искат да комуникират. Ние трябва да можем да създадем идеални условия за тази комуникация и да подготвим клиента си как по-добре да общува.

Свикнаха ли компаниите да разчитат на професионален ПР и в кой отрасъл у нас използват най-много услуги в сферата на ПР-а и комуникациите?

Не мога да кажа, че всички компании са свикнали. Мнозина все още приемат ПР за работа с медиите, а това е само една част от нашата работа. Но със сигурност мога да кажа, че чуждите компании или техните представителства имат свой ПР отдел, работят с ПР агенция и знаят какво точно да очакват от ПР, така че бизнесът им да се развива по-успешно. За голяма част откомпаниите у нас обаче първата среща с професионалния ПР е, когато се изправят пред кризисна ситуация. Но това е нещо, което можем да видим, че се е случвало и в историята на ПР в повечето страни по света. Докато всичко върви добре, трудно забелязваш, че има още какво да направиш.

Как бихте описали конкуренцията в бизнес сектора, в който оперирате?

С радост мога да кажа, че ПР е сектор, в който конкуренцията е ожесточена, но е конкуренция на идеи между хора, повечето от които са приятели или поне добри познати.

Какво трябва да знаем за успешния ПР днес?

Неотменна част от успеха на една компания особено днес, когато благодарение на новите технологии всеки може да споделя и разпространява информация. Умелото управление на комуникациите от името на компанията стават все по-важни за успеха.

Интервю на Анна Арнаудова