Същност и особености на трансформационното лидерство

Напоследък в теорията и парктиката все повече се обръща внимание на нарастващата комплексност и големите промени, които настъпват в обществото както и на важността и ползите от трансформационно лидерство. Трансформационното лидерство, илюстрирайки възможността да се се създава визия и да се адаптира организацията към бързо променящата се среда, може да бъде най-съдбоносния тип лидерство през следващите години.

 

Различни индивиди могат да изпълняват разнообразни лидерски функции. Съществуват също така и множество алтернативни стилове лидерство. Условните модели показват значението и важността на ситуативните променливи. Различни видове лидерство също така могат да бъдат подходящи за различните етапи от развитието на обществото или организацията. Ясно е, че няма лесен отговор на въпроса кой е най-подходящият стил лидерство.

 

Проучванията върху лидерството в показват доста противоречиви резултати. Така например, резултатите показват, че най-ефективния стил лидерство в управлението е този, ориентиран и базиран на основните цели и задачи на организацията. В редица случаи не се наблюдава ефективно лидерство нито когато отношението на лидерите е било авторитарно и диктаторско, нито когато те създавали свои  последователи и поддръжници на базата на страха, които са предизвиквали.

Макар и бавно и трудно била осъзната нуждата от и тенденцията към по-хуманен, по-човешки стил на  лидерство. Промяната на социалните ценности довела до нарастване на неоходимостта на подчинените от “добра” работа и това бил стилът лидерство, който допринесъл най-много за мотивирането и удовлетворяването на последователите. както стыпоменава един лидер,“ предизвикателството към нас е не толкова да променим работата, а да осигурим такъв лидерски стил, който да позволи да се създаде ситуация в която се задоволяват основните потребности на служителите. Такъв тип лидерство се характеризира като персонално ориентиран,подкрепящ и съпричастен, основан на близко установено взаимоотношение между мениджъра и подчинените. Той е неразделна част от обществената реалност,  модел на ефективно лидерско поведение. Този лидерски стил в много случаи се явява в пряка опозиция на традиционната представа за по-твърдия лидерски стил. затова и лидерите и техните последователи трябва да се променят и то да се променят драматично, като тяхна основна цел се превърне развитието на този нов стил на лидерство, наречен трансформационен”

 

Нека сега разгледаме кои са характеристиките на трансформационния стил:

Още Макс Вебер обръща специално внимание на способността на човек да бъде по-привлекателен и магнетичен в случаите, когато това се налага, за да изпълни по-добре задачата. харизматичният водач има значително влияние над последователите си. Те са привлечени от магнетизма на водача, неговия небесен дар, възможности иизключителна способност да реагира успешно на кризи. Героични  водачи са анези лидери, които възпламеняват и трансформират своите последователи. тази извод разширява представата за трансформационния лидер и той започва да се възприема като личност, която проявява или създава: 1/ харизматично лидерство, 2/ вдъхновяващо лидерство; 3/ интелектуално стимулиране; 4/за него всеки един от последователите е важен.

От казаното дотук става ясно, че трансформационния лидер е в състояние да стимулира, променя и използва ценностите, убежденията и потребностите на своите последователи, за да изпълнява поставените задачи. Лидерите, които правят това в една бързо променяща се или доминирана от криза ситуация се наричат трансформационни.

Другите пояснения върху водачеството, като например личностноIповеденческите теории или ситуационните подходи, обикновено се фокусират върху договорното лидерство или лидерството, което включва отнощшения на обмен, размяна между лидери и последователи.

 

ПРОМЕНЛИВИ, ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ТРАНСФОРМАЦИОННОТО ЛИДЕРСТВО

Голяма част от проучванията показват, че демократичните стилове лидерство е по-вероятно да доведат до по-ефективно изпълнение от страна на работните групи. По - “човешките”  отношения, както и хуманно-ориентирания подход са по-склонни да доведат до удовлетворение от работата и сплотеност на групата. Обаче демократичните стилове лидерство не винаги са най-добрите. Има случаи, когато авторитарните стилове са най-ефективни.

 

В организациите като цяло се наблюдава “отлив” на мениджърите, които се основават  изцяло на властта от позицията им в йерархията, и тенденция към стилове лидерство със засилено участие на членове от групата. Проведените изследвания  показват следното:

Придържане на корпоративно ниво към управленски/лидерски стил, който включва комуникация, консултация и обвързване на част от служителите, но участието като цяло се разглежда като “направлявано от мениджърите”, т.е. “от върха надолу”, като мениджърите поемат голяма част от инициативите и определят границите на толерантност.    

Не съществува “най-добър” стил лидерство, който да резултира в поддържане на морала на членовете на групата и във високо изпълнение на работните задължения. Има много променливи, които оказват влияние върху ефективността на лидерството , между които:

¨типа и естеството на организацията, нейните цели, организационната култура и климат;

¨характеристиките на лидера, персоналност, отношения, способности, ценностна система и доверие в личността му;

¨характеристики на подчинените, нужди и очаквания, мотивация и отдаденост, знания, увереност и опит;

¨основа на лидерските връзки/отношения и тип на властта и влиянието;

¨отношения между мениджъра и групата, отношения между членовете на групата;

¨вид на проблема и естество на мениджърски решения;

¨естество на задачите и целите, които трябва да се постигнат, степен до която са структурирани, технологии и организация на работа;

¨структура на организацията и системи на управление;

¨естество и влияние на заобикалящата среда.

 

Ето защо най-ефективната форма на лидерско поведение е продукт на цялостната лидерска ситуация. При обучението на мениджърите трябва да се наблегне не само на междуличностните умения за лидерството, но също така и на важността от избора на гъвкав и адаптивен подход.     

В заключение бихме могли да резюмираме 6 основни фактора, които оказват влияние върху ефективността натрансформационното лидерство:

а/ точност на възприятието - лидери, които имат погрешна представа за последователите си могат да пропуснат възможността да постигнат оптимални резултати. Ако сте уверен за някого че е мързелив човек, вие сте склонен да се отнасяте към него или към нея като към мързелив човек. следователно точността на възприятието е изключително важна за лидера;

б/ подготовка, опит и личностни черти н лидера - подготовката и опитът на лидера влияят при избора на стил на лидерство. Повечето изследователи по проблемите на водачеството са на мнение, че стилът на лидера може да се промени. С други думи лидер, който смята, че използваният от него или нея стил не е ефективен, може да го промени по съответен начин.

в/ подготовка, зрялост и личностни черти на последователите;

Тук трябва да разгледаме и още една променлива на ефективното лидерство - последователите. Те са важен фактор при избора на лидерски стил от страна на водача. Лидерството представлява един процес на взаимодействие и споделяне . Изборът на адекватен лидрски стил зависи в голяма степен от зрелостта на последователите, разбирана като способността и желанието на хоратада носят отговорност за тенденциите в собственото си поведение. Този  термин има два компонента - професионална зрялост и психологическа зрялост. Професионалната зрялост се изразява в знанията, уменията и опита да се върши някаква работа , без да е необходим тесен контрол. Психологическата зрялост се изразява в желанието да се извърши тази работа.

г/ стил и очаквания на вишестоящите;

Те оказавт значително влияние при избора на стил на лидерство. Понякога лидерът имитира стила на своя висшестоящ ръководител. Обикновено висшестоящите притежават разнообразни лостове на властта техните очаквания са много важни и налагат отпечатък при формирането на лидерския стил.

д/ разбиране на задачата;

Лидерите трябва да умеят да излагат правилно пред последователите, задачмите, които те изпълняват. Затова те трябва да притежават известни технически знания за работата и изскванията към нея. лидерът трябва да си дава сметка, че всяка задача се състои от два вида фактори - материални подбуди и определено поведение. Материалните подбуди - това са стимулите свързани с работата. поведението е свързано с изискванията или различни видове реакции, които се очакват от изпълнителя на задачата.

е/ очаквания на равнопоставените на лидера колеги ;

 

Лидерите влизат във взаимоотношения с други лидери. Тези равнопоставени отношения се използват за обмен на идеи, мнения, опит и предложения.Те са важен източник на информация и сравнения при избора на лидерски стил и при неговата промяна.