Писателите са барометърът на своето време и мост към бъдещето

Стиховете ми, това е начинът да разкажа себе си –

с много страст, с много мечти, с много любов…

 

Д-р Йорданка Господинова е родом от Асеновград. През 1991 г. завършва Медицина в Медицинска академия, гр. Пловдив. Има диплома и по Детси болести от Медицински университет, гр. София. По-късно придобива и магистърска степен по Здравен мениджмънт. Успоредно с това завършва и Социална психология в ПУ „Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив. В момента учи Икономика на здравеопазването в МУ София, пишейки докторантура по Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията. В момента г-жа Господинова работи като директор на Дома за медико-социални грижи за деца,  гр. Кърджали. Освен това заема позицията директор „Проекти” към „БС Юнивърс” ЕООД.

 

Освен прекрасен доктор, Йорданка Господинова е и талантлив писател. Има издадени три стихосбирки - „Самодивски клади” (2011 г.), „Южна кръв” (2012 г.) и „Огонь любви” (2012 г.). Член е на клуб„Буквите”, гр. София, клуба на Пловдивските писатели и поети. Печели редица конкурси, сред които национален конкурс за учители-творци на Издателство „Анубис”, „Булвест” и в.”Сега”, международен конкурс „Белоцветните вишни”, национален конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, национален литературен конкурс „Елате ни вижте”. Притежава множество награди - награда в конкурс „Петър Димков – Будителят”, специална награда в литературен конкурс на тема „Коледна магия”, второ място в Конкурс „ Жени и вино”, грамота от Първи национален конкурс в памет на Рада Казалийска, награда от Трети национален конкурс за учители творци, номинация за премия «Поэт года 2012». Нейни стихотворения са преведени на руски език, има публикации в различни вестници и списания.

 

Родена с южна кръв. По професия е лекар, а по душа – номадка, лудо влюбена в свободата. За себе си Йорданка казва: „Навярно южният вятър на Станимака или красивите легенди и предания, с които съм израснала, са причината да бъда такава – различна, нестандартна, понякога остра, но винаги истинска… А стиховете ми, това е начина да разкажа себе си – с много страст, с много мечти, с много любов…”.

 

Г-жо Господинова, как един лекар по професия става писател? Двете поприща не са ли твърде различни и как успявате да ги съвместите?

 

Не бих казала, че съм станала писател. Просто успявам да говоря в стихове - това, което чувствам, това, което мисля. А поет и лекар не си противоречат. И двете призвания се опитват да уловят пулса на времето. Лекарят твори поезия, най-истинската, поезията на живота.

 

Поетът лекува хората, улавяйки ритъма на своя ден и пресътворявайки го в стихове. 

 

Казвате, че сте „лудо влюбена в свободата”. Какво означава това и по какъв начин успявате да я постигнете?

 

За мен свободата е преди всичко правото да бъдеш себе си - без маска, без грим. Да можеш да кажеш истината, но и да имаш силите да я чуеш. Да търсиш своя път, но и да имаш дързостта да го извървиш, поемайки всички рискове. И да си истински - както в живота, така и в това, което правиш. А това не винаги е лесно и не винаги е безболезнено... Но, според мен, е единственият начин да определиш своята идентичност и да оставиш дирята си.

 

Описвате се като „различна, нестандартна, понякога остра, но винаги истинска…”. По какво се различавате от останалите, с какво сте нестандартна и как успявате да бъдете истинска в един толкова посредствен свят?

 

Моята различност и нестандартност е пряко свързана с жаждата ми за свобода. Трудно някой би могъл да ме затвори в рамка и да ми постави етикет. По професия съм лекар, но работя още много неща, доста различни като същност и отговорни като дейност. Обичам предизвикателствата - и в професията, и в живота, и в поезията. Не се плаша от новото и неизвестното. Може би и затова съм различна, съвместявам често несъвместими неща. А остротата - тя винаги съпътства истината. И е гаранция, че не си се предал, че не си оставил посредствения свят да те направи посредствен.

 

По професия сте педиатър. Какво усещане Ви носи работата с деца? И как педиатрията допълва личностния Ви профил?

 

Работата с деца е, може би, най-отговорната и в същото време най-благодарната медицинска специалност. Няма по-щастлив миг от този, в който животът се връща в измъчените детски очи. И няма по-голяма благодарност от неподкупната детска усмивка. Освен отговорност, работата с деца прави лекаря прецизен, взискателен, точен - качества, които стават част от ежедневието и които неминуемо те правят различен от останалите. И не на последно място, срещата с деца те кара да запазиш детето в себе си, или да го откриеш отново, ако си го загубил.

 

Какво означава да си толкова емоционален в 21 век? Лесно ли намирате съмишленици, с които да споделяте и които да отразяват емоциите Ви?

 

Да си емоционален означава да си жив. Да имаш очи за всичко красиво, да имаш сърце за всичко вълнуващо и душа, която да бъде мерило за истината. Говорихме за посредствения свят. Според мен светът ни е такъв, какъвто сами си го направим. Ако не можем да видим красивите изгреви и пурпурните залези, ако небето ни не е синьо и в него не виждаме птиците, то тогава наистина светът ни ще е посредствен и безцветен. Напоследък, като че ли много лесно се научихме да търсим вина в някого и нещо - в световната криза, в държавата, в правителството, в хората… А задаваме ли си въпросите: Къде сме ние? Какво направихме сами за себе си? Опитахме ли се да променим и да направим нещата по-различни, по-красиви?

 

При мен поезията се появи отново след дълго, дълго прекъсване. Пишех до двадесет годишната си възраст, след което спрях, мислейки си, че завинаги съм загубила тази способност. И от три години нещата отново се случиха. Нито мога да кажа защо тогава спрях, нито защо отново почнах. В началото малко плахо публикувах стиховете си в публичното простронство. Но сега виждам, че има страшно много хора, които ценят поезията, които имат нужда от нея.

 

И съм щастлива. При представянето на двете ми книги миналата година „Самодивски клади“ и тази година „Южна кръв“ се опитах да разчупя наложеното схващане на представяне на книга в камерен кръг, в тясно литературни среди. Толкова много хора присъстваха на представянията, повече от 300 човека. И си мисля, че това е верният път. Та нали поезията трябва да стигне до хората, да бъде тяхна.

 

Притежавате множество награди от литературни конкурси и конкурси за учители творци. Какво Ви носят те и по какъв начин Ви зареждат и мотивират да продължавате да творите?

 

Наградите от литературни конкурси никога не са били самоцел за мен. Но определено е много приятно, когато те оценят професионалистите. Това означава, че пътят е верен. Освен красива емоция, поезията е и професионална форма. Писателите са барометърът на своето време и мост към бъдещето. Ето защо те са длъжни да бъдат отговорни.

 

Имате издадени три стихосбирки, в които ЛЮБОВТА намира почетно място, играейки различни роли. Как бихте описали любовта в няколко изречения или стихове? (Например никъде не пишете за любовта, белязана от ежедневието и бита, от работата и стреса, от напрежението и все по-засилващата се липса на общуване между партньорите... и не е ли именно това любовта в днешното съвремие?)

 

Аз пиша така, както живея, моята любов е жива, дръзка, непокорна. Не бих могла да я затворя в хленчещо страдание, в захаросани въздишки или в рутина, нито в живота, нито в поезията. Ако допуснем сивотата и монотонността да диктуват ритъма ни, това със сигурност ще убие любовта. И не конкретната любов към даден човек, а онази, различната, към живота.

 

Спрем ли да обичаме живота, тишината ни ще боли, в дните и нощите ни ще вали самота, безвремието ще ни убие.

 

Номинирана сте за руската премия „Поет на годината 2012”. Как Вашите стихове стигнаха до Русия и как си обяснявате силния интерес към тях от страна на руския народ и литературни критици?

Аз самата нямам отговор как руските поети и преводачи откриха моите стихове, но съм изключително щастлива. Интересът е огромен. В момента повече от десет човека превеждат стиховете ми. А хилядите руски читатели и изключително възторженият прием, с който руският народ приема поезията ми, ме трогват.

 

Член сте на редица клубове за писатели и поети. Как бихте оценили съвременната поезия и въобще литературното творчество днес у нас?

 

България има уникални поети, които създават много истинска и жива поезия. Толкова образи, дълбочина и ритъм има в българските стихове. Освен изключителни творци, има огромен брой хора, които четат и търсят поезия. А това означава, че литературата има своето място сега и своето бъдеще утре.

 

Проявява ли днешният български читател интерес към поезията? И въобще към литературните произведения? Какво чете съвременният читател у нас? И кой тип литература се котира най-много днес?

 

Да, интересът е огромен. И тук, може би, трябва да кажа, че българският поет е длъжник на своя читател. Като че ли все още не сме открили пътя, по който да стигнем до него. А повярвайте ми, стигне ли поезията до читателите, тя намира своето заслужено признание.

 

Като че ли зад шлагера „безпаричие“ капсулираме стиховете в едни тесни кръгове. А хората са жадни за красива и истинска поезия.

 

Смятате ли, че интересите към определен тип литературни произведения отразяват нагласите, ценностите и духовните потребности на читателите? И ако е така, то как бихте характеризирали душевността и ценностната система на съвременния българин? А на младото поколение?

 

Съвременният българин е интересна личност - динамична, търсеща своето бъдеще. Твърдо мисля, че красивата поезия има своето място в динамиката на деня, миг от вечността. На прдставянето на книгата ми „Южна кръв“ присъстваха повече от двеста души и повече от половината бяха млади хора, на възраст между 20 и 30 години. А това е съвременният българин. Успеем ли да стигнем до сърцата на младите хора, значи сме постигнали всичко.

 

Бихте ли описали своите почитатели? Какви са характеристиките на хората, които четат Вашите произведения (възраст, пол, образование, социален статус, друго)? И как им въздейства поезията Ви?

 

Хора от различна възраст, пол, обществено положение и националност, които имат очи за красивото и душа за музиката в поезията.

 

Често пъти ми пишат:

 

„…Аз плаках с твоите стихове…“,

„Ти си казала нещата от моя живот по толкова красив начин…“,

„Разказа за чувствата и душата ми, както музиката говори на брега, за любовта, родила се в сърцата ни“ ,

„Благодаря ти, аз съм щастлива с твоята поезия…“.

 

Повярвайте ми, няма по-голяма награда за поета от тези съкровени думи.

 

Какво послание бихте отправили към читателите на сп. Business Lady?

 

Бъдете себе си, живейте истински. И ми се иска да ги поздравя с един мой стих:

 

„Гласът на болка, плисната без път

надвиква даже птиците в небето…

А щом заглъхне, този дрипав свят

ще има ново място във сърцето…“

 

Интервю на Даниела Илиева

Снимки: личен архив