Скандална, противоречива и несломима – вечната Коко Шанел

Габриел, както е истинското й име, Боньор Шанел,по-известна като Коко Шанел е родена на 19 август 1883 в малко градче във Франция. Тя е второто дете в семейството на многодетния амбулантен търговец Албер Шанел и неговата жена Джийн Дьоволе. Родителите на Коко имат 6 деца – 3 момичета и 3 момчета. Когато е на 12 години, Коко изживява трудно загубата на майка си, която умира от туберкулоза. Скоро след това семейството е напуснато и от бащата, който ги изоставя, под предлог, че трябва да си намери по-добра работа, за да може да ги изхранва. Останали сираци, децата са настанени в приют, под опеката на католически манастир. Там Коко се научава да шие. 

 

На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница. По това време Шанел се запознава с плейбоя и милионер Етиен Балсан и скоро след това започва любовна връзка с него. Така бъдещата дизайнерка е представена сред фреснското висше общество. Наред с контактите, Коко натрупва значителни и щедри подаръци от свош възлюбен - диамантени бижута, дизайнерски дрехи. Тогава тя започва да изработва и декорира шапки. Скоро от хоби, начинанието е превръща в професия. А не след дълго и в призвание и смисъл на живота. Както по-късно разказва на приятелите си, Коко „проглежда”, благодарение на новото си хоби. Вдъхновена и окрилена тя напуска Балсан и отива в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, който предлага голям избор от връхни дрехи – палта, шлифери, сака. Бизнесът й там не потръгва и непосилният наем я принуждава да затвотри. Провалът не ш срива, а става двигател на бъдещите й планове.


Малко преди Първата световна война Шанел се среща с Артър Капел, един от най-добрите приятели на доскорошния й любим Етиен Балсан. С негова помощ Коко се сдобива със сграда и финансови средства за откриването на втория си магазин. Шапките й стават хит сред известните френски актриси, по това време. Което, както и сега, е огромен скок към високите продажби и извоюването име в света на модата. Малко по-късно Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутика си в Дювил, район, който е убежище на голям брой жени, предвид започналата вече Първа световна война.


По-късно, когато вече е известна, Коко си измисля история, която допълва трудния й живот. Шанел стриктно се придържа към версията, че когато майка й починала, баща й отплавал за Америка, за да натрупа състояние, а самата тя заминала да живее при две коравосърдечни лели. В украсената история, напористата дизайнерка дори настоява рожденната й дата да бъде изместена с десет години напред, което я прави с 10 години по-млада. Отново в разказите си, Шанел разказва, че майка й умира, когато Коко е на 2 годинки. Смята е, че всичко това Шанел прави, за да намали срама, който е изпитвала от бедността и липсата на родители.
През 1920 г. се случва и запознанството й с известния композитор Игор Стравински. С когото имат драматична любовна връзка.


"Изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност" - това тя се стреми да покаже в колециите си. За разлика от повечето европейски дизайнери, Шанел определя жената като истинското същество на дрехите и залага на комфорта също толкова, колкото и на формата. „Дадох на жените чувството за свобода, върнах им техните тела... Тела, които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери” - споделя революционната дизайнерка.
Шанел следва новата вълна на еманципация и дава нов тласък за живот на младите момичета по това време. Нейните клиентки били момичета, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – къси поли и прически, използване на грим и козметика, в големи количества, пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината” на тези момичета не се изчерпвала само с външния им вид. Те смело участвали в различни спортове, карали собствени автомобили и излизали по нощни клубове.


Коко има връзки с някои от най-влиятелните мъже по онова време, но никога не се жени за някой от тях. Когато я питат защо не се е оженила за херцогът на Уестминстър, тя отговаря: "Имало е много Дукеси на Уестминстър, но само една Шанел!". Коко Шанел е изключително независима и самостоятелна жена. Скандализираща с поведение, социален и любовен живот, но най-вече с нехайството си към хорското мнение и укори. Говори се дори, че е имала открито лесбийски връзки във време, в което това е било считано за скандално и физически неестествено.


Прочутото сако на Шанел остава завинаги в модната история. Кройката на сакото го различава от традиционното, тъй като конструкцията на ръкавите е от три части. Това си остава най-отличителният белег и запазената марка на дизайнерката, заедно с ръчно направените шевове, тежките метални копчета и металната верига в основата на сакото. Всички тези елементи са не само част от декорацията, но и служат като тежести, които придават и запазват нужната форма на сакото. Разбира се, трябва да отдадем заслуженото и на най-известният моден евъргрийн – малката черна рокля, която и до днес е неизменна част от гардероба на всяка жена. Новатор в още едно направление, Шанел е дизайнерката, която първа прави парфюм – емблематичният Chanel №5. Революционен с това, че е първият смесен аромат, съдържащ ншколко есенции. Шанел №5 остава класика в жанра, използва се и до днес, но по-скоро като златна класика, отколкото като конкуриращ се със съвременните парфюми.


През1925 Вера Бат Ломбарди става муза на Шанел и нейна свръзка с голям брой аристократични фамилии в Европа. Прочутият "английски" външен вид на Шанел е посветен и почерпен именно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди, творенията на Шанел са представени на английското кралско семейство, осигуряващи на Коко Шанел признание и връзки.
През 1939, със започването на Втората световна война, Шанел затваря бутиците си. Тя вярва, че това не е време за мода и се премества да живее в парижкия хотел "Риц", където остава да живее повече от 30 години, до края на живота си. Шанел живее в хотела и по време на окупацията на Париж от нацистите. Често е критикувана за връзката си с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, но слуховете твърдят, че именно той ѝ е издействал разрешение да остане в хотела по време на окупацията.


Цели 20 години по-късно Шанел се завръща на модната сцена (през 1954 година), когато представя последната си колекция. Заради връзката с германския шпионин, Шанел е посрещната доста студено от парижката си публика, но за сметка на това американците я боготворят.


Умира от сърдечен удар на 10-ти януари 1971, на 87-годишна възраст, в апартамента си в парижкия хотел "Риц". Погребана е в Швейцария и върху надгробната й плоча е изобразена лъвска глава, символизираща зодиакалния й знак, но и борбената й природа и несломим дух.