Образът в огледалото

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, подът и таваните били покрити с огледала.

 

Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно инстинктивно, кучето се озъбило, за да се защити и изплаши останалите. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето започнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото. Съответно кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае с всички сили. Мигновено и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.

 

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.

 

Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът. Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало.