Където и да отидеш срещаш себе си

Веднъж Езоп, голям майстор на кратките истории, излязъл от Атина. Той срещнал човек, който се връщал от Арго. Започнали да си говорят двамата. Човекът от Арго попитал Езоп: „Ти идваш от Атина. Разкажи ми, моля те, нещо за тамошните хора: що за хора са те, какъв е характерът им?”

 

Езоп помолил човека: „Отначало ти ми разкажи какви са хората в Арго”.

 

Човекът казал: „Доста раздразнителни, отблъскващи, агресивни, склонни към скандали”. И всичките тези качества се отразили върху лицето на този човек.

 

Езоп му казал: „За мое съжаление, ти ще откриеш, че хората в Атина са съвсем същите.”

 

По-късно той срещнал друг човек, който също бил от Арго. Той веднага му задал същия въпрос: „Ти идваш от Атина, преживял си целия живот там – кажи ми – какви хора живеят в този град? Какви са по характер те?”

 

Езоп отново попитал: „Отначало ми кажи какви хора живеят в Арго?”

 

Човекът пламнал от носталгия… той имал много приятни спомени от хората в Арго. Неговото лице засияло и той казал: „Много приятни, дружелюбни, хубави хора, добри съседи”.

 

Езоп му казал: „ Щастлив съм да ти кажа, че в Атина ти ще намериш точно такива хора.”

 

В тази история е разказана най-фундаменталната истина за човека: където и да отидете, Вие навсякъде ще намерите самия себе си; на каквото и да хвърлите своя поглед, Вие винаги ще се срещнете със самия себе си. Целият свят не е нищо друго, освен огледало на взаимоотношенията ни със света. Отново и отново Вие срещате самия себе си и отново, и отново не разбирате това.