Тактика - да преброим до 10 преди да проговорим

„Който си владее устата често мълчи“ – Станислав Лец

 

Вежливост и такт са понятия, които е трудно да определим с една дума. Най-добре те могат да бъдат обяснени така - не правете на друг човек това, което би обидило вас самите. Вежливостта и тактът са плод на възпитанието. Голямо значение отдаваме на средата, в която човек расте, в която се създава неговия характер. Образованието не е достатъчно да бъдем вежливи и тактични. Най-важното нещо е добрият пример на родителите и останалите хора, с които общуваме. Учителите също трябва да знаят, че техните думи и действия могат да направят много за възпитанието на децата. При всички положения, ако искате хората да уважават вашето човешко достойнство, уважавайте ги и вие.

 

Да премълчиш и да преглътнеш е висше изкуство. Другият висш пилотаж е да оставиш другия да говори. А ти да мълчиш и да слушаш. Ако се заровим ще открием десетки мъдрости по темата от типа на „Мълчанието е злато” (българска народна) или любимата ми „По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения” (Марк Твен).

 

Умеем ли да ги спазваме тия, формулирани все от мъдри хора правила? Май никой не ни учи на това. Нито у дома, нито в училище ни съветват кога и доколко да бъдем деликатни и сдържани и кога и доколко да бъдем смели и настъпателни в отношенията и в разговорите си с другите. С този проблем се сблъскваме сякаш изведнъж, когато попораснем и социалният живот ни притисне с всичките си задължения и неволи. Плетем се като патета в общуването и ако имаме някакво вродено чувство за такт – добре, но ако го нямаме? Надяваме се с всички сили това да минава за някакъв вид индивидуална особеност или ексцентричност, но номерът невинаги успява.

 

А колко е важно да премълчаваш понякога. Емоцията да отговориш подобаващо на нечие предизвикателство или пък да изкажеш бързо-бързо своето собствено (и естествено затова и най-важно мнение) невинаги е най-добрият съветник. Ох, ако можехме наистина да се удържим и да преброим до 10 всеки път, когато нещо ни дойде на езика и да го споделим едва ако и след това все още ни се вижда важно… Колко по-малко мъка щеше да има на света, колко по-малко обидени хора, колко по-малко недоразумения, скарвания, че и развалени приятелства и любовни раздели щеше да има по-малко. Ние пък щяхме да се чувстваме все мъдри и стабилни.