Създайте си хармония и ще почуствате свобода

Едно от най-важните условия, за да се чувстваме свободни и щастливи и да се радваме на живота, е да бъдем в хармония със себе си и света.


Повечето от нас осъзнават необходимостта да се справят с вътрешните си конфликти и борби, да се освободят от негативните чувства, да бъдат верни на себе си и да живеят съобразно своите принципи…въобще – да бъдат в мир със себе си.


Постигането на хармония със света обаче често ни се струва трудно и дори непостижимо, особено когато обстоятелствата и хората около нас не са такива, каквито ни се иска да бъдат…


Сякаш има някакво противоречие в това да сме верни на себе си и същевременно да бъдем в хармония със света, който не ни харесва. Та нали в този случай нашите възгледи, представи и мечти са различни от действителността около нас?


Възможно ли е да живеем в съгласие със себе си, след като желанията и стремежите ни са в конфликт с реалността? И означава ли това че трябва да се откажем от тях, за да бъдем в душевен мир? Или трябва ли да чакаме обстоятелства да се променят, да успеем да стигнем на мястото, където винаги сме мечтали да бъдем и всички около нас да са дружелюбни и обичащи, за да бъдем в хармония със заобикалящия ни свят?


Ако си поставяме такива условия, ще станем твърде зависими от външното и никога няма да бъдем удовлетворени.


Ние може да бъдем в хармония само тук и сега, а не някога, когато нещата „се оправят“. И не е необходимо да се отказваме от своите желания и мечти, не е нужно да се отречем от стремежа да променим живота си.

 

Какъв е начинът тогава?


Постигането на хармонията със себе си и хармонията със света са неразривно свързани и не могат да се отделят едно от друго. Няма как да бъдем в душевно равновесие, ако вътрешно негодуваме срещу живота, който живеем, ако ненавиждаме хората около нас, ако не можем да простим на тези, които са ни наранили и таим в себе си болка и гняв. Както и не можем да имаме хармонични отношения с околните ако вътре в нас бушуват неразрешени конфликти и борби и не сме наясно със себе си.


Затова ако искаме да живеем в хармония със себе си, това означава че трябва да сме в хармония и със света около нас.


Душевният мир се постига, когато човек намери баланс между външен и вътрешен свят.


С какво трябва да се справим, за да живеем в хармония и да се радваме на живота?

 

Съпротивата.


Установила съм, че съпротивата срещу това, което Е, най-силно замърсява вътрешното ни пространство и нарушава душевното равновесие. Съпротивата създава в нас постоянно напрежение и вътрешна борба, която ни измъчва и действа като бавно действаща отрова.


Помислете си – страдате ли че животът ви не протича така, както ви се иска, дразнят ли ви хората около вас, ненавиждате ли мястото, където живеете или работите? А коя е причината за това?


Ние си мислим че обстоятелствата и хората около нас са причина да не се чувстваме добре, но всъщност истинската причина е нашата реакция.


Защото нашето вътрешно пространство е първичната реалност, а външното – вторичната.


Представете си например че колегите в работата ви дразнят, държат се лошо към вас, не ви оценяват и непрекъснато ви манипулират. Всеки ден обаче вие отивате на омразното място, не правите нищо различно, а само проклинате съдбата си и трупате в себе си негодувание.


И какво постигате с това? Вашето негодувание не променя държанието на колегите ви към вас, не им дава урок, нито ви кара да се чувствате по-добре.
С този гняв вие само наказвате себе си, предизвиквате конфликт между външното и вътрешното.


Може би ще кажете че нямате избор. Напротив- имате. Винаги имате избор!


Не казвам, че трябва да потискате гнева си. В никакъв случай! Нормално е да не ви харесва подобно отношение и това да предизвиква във вас негодувание. Но тогава направете нещо – вземете някакво решение.


Начинът за справяне със ситуациите, предизвикващи съпротива и негативни чувства у нас е много простичък.


Ако не можете по никакъв начин да напуснете ситуацията или да я промените, то тогава я приемете. Осъзнайте колко безсмислено е да се гневите срещу това, което вече съществува. Да приемете ситуацията не означава че няма да се опитате да я промените след време, но в този момент тя е такава, каквато Е. Какво по-глупаво от това да терзаем себе си, да се ядосваме и да хабим цялата си енергия в борба срещу нещо, което е факт, да превръщаме във враг настоящето?


Както казва Екхарт Толе – „Или трябва да направим нещо, или да приемем напълно и безрезервно ситуацията. Всичко останало е лудост“.


Изумително е как когато човек приеме напълно ситуацията, изведнъж усеща лекота, чувство на освобождение и вътрешен покой. Вече няма гняв, обвиняване, самосъжаление, няма борба. И вие сте свободни.


А именно, когато действаме от това състояние на душевен покой и свобода, светът сякаш става по-дружелюбен и приветлив.