Ниска самооценка или отсъствие на увереност

Неувереност в себе си, комплекс за непълноценност, ниска самооценка – колко думи и зад всички тях фактически стои едно и също явление: липсата на вяра в себе си, в своите сили, в своите възможности.


Обърнете внимание: не липсата на самите сили и възможности, а увереността в тяхното отсъствие. Такава убеденост се ражда от сравнението на себе си с другите хора (особено с хора от близката социална група – съученици, връстници, колеги и т.н.).


Човек оценява своята външност, своите таланти, своите способности и открива, че при него те са по-ниски и по-лоши, отколкото при другите. Но обърнете внимание – неувереността е изключително субективно понятие.


Той е внимателен към своите недостатъци и невнимателен към своите способности. Той се държи като победен (това се чувства по интонацията, движенията, погледа, осанката), затова и другите хора също няма да го смятат за победител. Когато нещата опрат до конкуренция, например това може да бъде събеседване при постъпване на работа, то работодателят трябва да избере от няколко кандидати. И той ще съди не само по автобиографията и дипломата, но и по общото впечатление.


И този, който се държи по-уверено, ще получи повече шансове. Този закон сработва и при избора на партньор: жените харесват уверените в себе си мъже. Освен това има множество професии, където от такова качество като увереността зависи много. Кой ще се довери на неуверен лекар или юрист?
Неувереността в себе си върви ръка за ръка с ниската самооценка.


Самооценката е оценка на личността за самата себе си, за своите възможности, качества и мястото сред другите хора. Тя бива нормална, завишена и занижена. Златната среда е човек с нормална самооценка. Той умее да признава постиженията си (да вижда в тях не случайност, а резултат от своите усилия), а също може да оценява своите силни и слаби страни.


Той не смята всичко хубаво в живота си за разбиращо се от само себе си, а всички неприятности – за досадни недоразумения, които задълго те вадят от коловоза. Такъв човек поставя пред себе си реални цели и оценява своите възможности и вероятните препятствия.


А човекът с неадекватна самооценка обикновено много високо вдига летвата на постиженията, не може да постигне желания резултат и след това много силно преживява. Или противоположният резултат – човек избягва всякакви форми на самоизразяване и не взема участие в социалната активност, той дори не поставя цели пред себе си и плува, накъдето го носи течението (но не защото такъв е неговият избор, а защото не вярва във възможността да постигне успех в някоя сфера).


Увереният в себе си човек обикновено е спокоен и уравновесен, той няма нужда да доказва нещо на себе си и на околните (макар че ако е необходимо, лесно може да се защити). А агресивно-напористото поведение често говори не за истинска увереност, а за желание да изглеждаш уверен, това е по-скоро работа за публиката, а в дълбините на душата си такъв човек е уязвим, при него отсъства цялостност и той не иска някой да го почувства, с поведението си се опитва из корен да пресече самата тази възможност.


При човека с ниска самооценка са развити тревожност, страх и неувереност. Той много силно се притеснява за това, което мислят за него другите, и предварително е настроен за разочарование и недоверие.


За щастие истинската ниска самооценка се среща не много често. При много неуверени в себе си хора тя не е ниска, а нестабилна. В какво се изразява?
Човек изцяло и напълно зависи от обстоятелствата. Когато намира подкрепа в другите и всичко се развива горе-долу гладко, той се чувства добре и напълно доволен от себе си. Но ако нещата не се развиват по план и човек не е получил това, на което първоначално е разчитал, той веднага се чувства не на място и започва да се съмнява в себе си и в своите способности, веднага започва да си спомня за всички свои недостатъци.


Ако говорим за източника на самооценката, то отново, както и с много други теми, ще се върнем към детството и възпитанието. Но няма да се спираме сега на тази тема. По-добре да поговорим как може възрастният човек да повиши самооценката си.


Да промениш самооценката, означава да се чувстваш различно. Можеш да започнеш точно сега. Изправете раменете и гърба, вдишайте с пълни гърди, но без напрежение. Научете се да държите гърба си прав, а не да търсите опора за него при всеки удобен случай.


Много е важно да се научите да забелязвате в себе си не само недостатъците, но и достойнствата. Направете си дневник, в който всеки ден да записвате това, което сте успели да направите добре през деня, за което сами можете да се похвалите. Дори да не е много значително, важно е за начало просто да се научите да забелязвате такива неща.


Научете се да приемате комплименти и похвали от другите без смущение. Да, за някои това няма да е толкова лесно. Когато ви хвалят, казвайте в отговор „благодаря“. Когато отговаряте „нищо особено“, сякаш отблъсквате този комплимент и изпращате съобщение за това, че не сте заслужили такива думи, подкрепяйки по такъв начин занижената самооценка. Затова е много важно да се научите да приемате похвала и помнете: вие сте достойни за това.


Необходимо е да се отучите от неконструктивната критика. Никой не ни говори толкова неприятни думи, както самите ние, тоест думите, които произнасяме мислено за себе си. Вие не можете да повишите самооценката, ако отново и отново повтаряте негативните изказвания по отношение на своите способности.


Какво да правите, ако сте недоволни от своите постъпки? Недоволството може да се изрази по всякакви начини. Можете да кажете на себе си: „Какъв съм глупак!“, а може и: „Държах се недостатъчно разумно“. Същината е една, но се възприема различно. Положителните емоции, приятелската подкрепа и общуването с уверени хора – ето какво може да ви помогне.


Повдигането на самооценката не става за един ден и дори не за един месец. Много години сте загубили, за да си наложите определен образ за самите себе си. Невъзможно е да се научите да се чувствате различно, ако не искате това. Но пътят се преодолява от ходещия и решението за промяна е много важна, дори най-важната крачка.