Франсиско Лопес Лубиан: Трябва да се променяш и адаптираш

В новата ви книга The Executive Guide to Corporate Restructuring обсъждате темата за корпоративното преструктуриране. Кои са най-честите причини, които налагат преструктурирането на една компания?

 

В книгата дефинирам всичко онова, което разбирам под "корпоративно преструктуриране". Всяка компания се нуждае от финансови средства, нали така? Аз разглеждам случаите, при които компаниите имат нужда от финансови средства, защото са в затруднено положение. А това се случва, защото не генерират достатъчно парични потоци за покриване на своите нужди, което не е временно, а постоянно състояние. Тогава има две възможности: да се постигне частно споразумение с кредиторите или да се открие производство по несъстоятелност. В книгата говоря за фирмите, изпаднали в затруднение, които се опитват да се споразумеят с кредиторите по частен път, за да избегнат банкрут.

 

Значи не говорим просто за финансово преструктуриране, а за доста по-дълбок процес?

 

Точно така, въпросът не е просто да се рефинансира дългът, както повечето компании правят. Аз говоря за цялостно преструктуриране. Това означава промяна на структурата и активите на компанията, както и генериране на пари. Единственият начин да убедите кредиторите, че компанията ви има бъдеще, е като им покажете, че можете да правите пари, т.е. като ги убедите да инвестират във вас, защото това е по-добрият вариант от другия, т.е. банкрута и разпродаването на компанията. Това означава, че компанията трябва да убеди кредиторите, че нейната стойност след престуктурирането ще бъде по-висока от настоящата й стойност.

 

Кои са основните грешки, които допускат мениджърите при преструктуриране?

 

Мисленето, че процесът на преструктуриране е въпрос на предоговаряне с банката, на рефинансиране. Рефинансирането е следствие.

 

Как преструктурирането се отразява върху човешкия капитал на една компания? И как е възможно да се намалят негативните ефекти върху служителите?

 

Когато една компания е във финансово затруднение, тя има две възможности пред себе си: ликвидация или създаване на нов бизнес план, който да я изведе от кризата, да я направи по-видима и печеливша в бъдеще. В този случай се налага да се направят определени жертви, защото алтернативата е ликвидация. Трябва винаги да си даваме сметка за алтернативата, пред която сме изправени. Някои хора вярват, че единственият начин да изправят компанията на крака, е като уволняват хора. Да, това е възможност, но в никакъв случай не е единствената.

 

Има три начина да се изведе компанията от кризата: първият е чрез оперативните дейности, което означава да се предприемат мерки по отношение на отчета за приходите и разходите. В него едно от перата е наистина персоналът, но има и много други: производство, административни разходи и пр.

 

Втората алтернатива да се промени състоянието на компанията, е чрез оборотния капитал – как събираш парите, как управляваш запасите, как плащаш на доставчиците. И третата възможност е инвестицията. Така че има богат набор от възможности за преструктуриране, които не засягат само промените в персонала. Обикновено първата вълна от уволнения касае настоящия висш мениджмънт, защото именно той е довел фирмата до критичната ситуация. Всеки трябва да прави жертви, но нека не мислим опростенчески, започвайки директно с уволненията.

 

Кои са най-големите предизвикателства и заплахи пред компаниите в днешно време?

 

Компаниите трябва да преосмислят бизнес модела си, начина, по който генерират парични потоци по устойчив начин. Не винаги да си по-голям означава да си и по-добър. Понякога по-малките структури се справят по-добре. Размерът на компанията е много важен. Трябва също така да се направи внимателен анализ на средата, на конкуренцията, къде могат да се намерят устойчиви конкурентни предимства.

 

Ще ви дам пример, който не ми позволиха да включа в книгата. В Испания имаме огромна компания, която се казва El Corte Ingles, нещо като Harrods. Навремето бяха много успешни, но през последната година и нещо потреблението спадна и компанията изпадна в криза, защото се основаваше на остарял бизнес модел. Конкурираше се с интернет гиганти като Amazon, нови видове супермаркети и дискаунт-вериги, които се развиваха много по-бързо и успешно. Защо? От El Corte Ingles откриха, че това, което им пречеше, беше именно досегашната им политика от типа "предлагаме ви по-високи цени, но ви даваме отлично обслужване". Тази стратегия се оказа остаряла и следователно неустойчива. Така компанията трябваше да премине през доста болезнен процес на преструктуриране, за да намери начин да оцелее.

 

Друг пример – бизнес училището, в което преподавам, IE Business School. Когато се присъединих към него през 1996-97 г., то беше местно училище с бутиков характер. В момента IE е огромно международно учебно заведение. Старият ни модел беше успешен през 90-те, но в началото на новия век ни се наложи да променим тази бизнес ориентация, за да оцелеем. Това важи за всички – трябва да се променяш и да се адаптираш.

 

Много компании тук в България, а и не само, се оплакват, че образованието е далеч от нуждите и изискванията на бизнеса. Какво трябва да се направи, за да се запълни тази празнина?

 

Завърших "Икономика" в държавен университет в Испания. След като се дипломирах, осъзнах, че не знам нищо. Питах се какво мога да правя в реалния живот. Затова записах MBA. Бизнес училищата в Европа като цяло успяват да запълнят празнината, за която говорите. Така че това е най-добрият начин. Идеята на бизнес училището е да срещне теорията с практиката. Тайната на успеха на добрите бизнес училища е, че са по-практически ориентирани, докато бакалавърските нива в университетите са по-скоро теоретични. Моят съвет към младите е да запишет MBA или да си намерят работа, но да имат предвид, че MBA образованието им спестява около 10 години работа.

 

Деликатен момент при кандидатстването за MBA е изборът на правилния университет и подходяща програма. Какво бихте посъветвали кандидатите, за да преминат успешно през този процес?

 

Бизнес училищата присъстват в класации, които се правят на периодична база от утвърдени издания като Financial Times, Business Week и пр. По принцип тези класации са добър ориентир за избор. Освен световните ранк листи от особена важност са и преподавателите, както и комбинацията от теоретични и практически дейности, културата на бизнес училището и т.н. Трите основни неща, които предлагат добрите бизнес училища, са знания, практика и нетуъркинг.

 

Каква е разликата между европейското и американското MBA образование?

 

Най-добрите бизнес училища в Америка обикновено имат много пари. По-голямата част от европейските не разполагат с този вид финансови ресурси. Именно това ги отличава най-много. Но през последните 20 години разстоянието между тях започна постепенно да се скъсява. Например бизнес училищата в Испания могат да бъдат много добър мост между Европа и Латинска Америка. Във всеки случай все повече бизнес училища се превръщат в глобални институции.

 

Младежката безработица е голям проблем в цяла Европа, включително и Испания. Какво е решението на този проблем според вас?

 

Единственият начин да се реши този проблем е чрез образованието. Младите хора трябва да се образоват. Преди сто години да звършиш гимназия беше достатъчно, за да си намериш работа след това. Преди петдесет години това вече не беше достатъчно и се изискваше бакалавърска степен. В момента бакалавърската степен е недостатъчна, защото освен теоретична подготовка трябва да имаш и практически умения.

 

Образованието е част от "имуществото" на един човек. В това имущество имаме пасиви и активи, по същия начин както е при компаниите. При хората активите са по-скоро нематериални като образованието например. От икономическа гледна точка е много важно да превърнете в стойност тези нематериални активи.

 

От какви специалисти ще има нужда бизнесът в бъдеще?

 

Всичко, свързано с дигиталния свят, ще има огромно значение, разбира се, но също така адаптирането на класически дисциплини към новите условия и изисквания на бизнеса. Например маркетингът преди 50 години беше абсолютно различен от маркетинга сега и ще бъде различен в бъдеще. В момента не можем да си представим маркетинга без онлайн света. Същото важи и за финансите. В миналото работехме с хартиени документи, сега всичко е интернет, мобилни устройства и приложения. Развитието на информационната система създаде нов пазар. Появата на интернет промени драстично начина, по който общуваме и правим бизнес. Кой знае как ще комуникираме след 10 години.

 

Някои работодатели в България смятат, че кандидатите с MBA са прекалено квалифицирани или ще искат много висока заплата. От друга страна, инвестицията на време и пари в MBA образование не е никак малка. Къде е компромисът?

 

Един студент, който инвестира в MBA превръща в стойност нематериалните активи, за които говорихме по-рано. В това няма съмнение. Той отваря за себе си нови възможности, които биха били немислими без подобна квалификация.

 

От своя страна работодателите трябва да узреят за идеята, че имат нужда именно от такъв вид квалификация. Ако една компания няма изгледи да расте или просто няма бъдеще, естествено е да не се нуждае от служители с MBA образование. Но ако има ясен план за бъдещето, този вид служители ще бъдат фактор за промяната. Често пъти преструктурирането е успешно, именно защото се появява нов мениджърски екип, който прилага нов начин на мислене. Това е като да влееш свежа кръв в организацията. Ето защо хората с добро образование винаги ще са необходими.

 

 

Франсиско Лопес Лубиан е професор и директор на област "Финанси" в IE Business School. Той има 30-годишен опит като преподавател. Бил е асистиращ професор в Universidad Autonoma de Madrid и асоцииран професор в катедрата по контрол на IESE. Лубиан съчетава преподавателската дейност с кариера в бизнеса, където е работил като финансов анализатор в Hewlett-Packard, финансов директор в Sarrio Tisu, както и генерален финансов директор на Isolux Group.

 

Пише редовно за водещи международни вестници, включително и Financial Times. В момента изследва най-добрите корпоративни практики, които създават стойност за акционерите.