Сугестопедията е да научаваш с усмивка!

Ина Лозанова е последовател на сугестопедичния метод за преподаване на чужди езици. Тя е внучка на проф. д-р Георги Лозанов – създател на Сугестологията и Сугестопедията. Основава фирмата си за чуждоезиково обучение, когато е студентка по Английска филология (СУ). Професионален опит Ина трупа от 14-годишна, когато започва работа като секретарка във фирмата на родителите си. От 2006 г. е преподавател по английски език за юристи в Нов Български Университет, където разработва програма за обучение по специализиран английски език на студенти по право. През периода 2003 - 2006 в качеството си на външен експерт към Националната Агенция за Професионално Образование и Обучение (към МС) оценява учебни програми по английски език, представени от образователни организации от цялата страна за одобрение от НАПОО. Този опит и е предоставил по-широк поглед за нуждите на българския пазар. Има вече 11 години практика като симултанен и консекутивен преводач.

 

Ина Лозанова притежава магистърска степен по Образователен мениджмънт (СУ). Защитава дисертация в областта на Андрагогията (образование на възрастните), но професионалните и интереси са насочени в обучението на всички възрастови групи. В момента следва Право в Нов Български Университет и с усмивка споделя, че е и от двете страни на бариерата – и преподавател и студент. Сама пише учебниците, по които се преподава в школата и. Винаги е мечтала да бъде писател. Любимият и писател е Тери Пратчет. Обича да спортува – кара ски, сърф, кънки на лед, тренира езда, има сертификат за водолаз и обича да рисува. Омъжена.

 

Г-жо Лозанова, Вие сте последовател на един от най-успешните методи за бързо усвояване на чужд език – сугестопедичният. Всъщност, Вашият дядо (проф. д-р. Георги Лозанов) е неговият създател... Споделете повече подробности.

 

Проф. д-р Лозанов е психиатър, който посвещава живота си на изследване на резервите на личността, в непоклатимата си вяра, че всички ние можем много повече, отколкото обществото ни налага да мислим и че във всеки човек има „заключен” огромен потенциал, който ако се разгърне ще доведе до скок в представите за човешката личност и нейните способности. Проведените експерименти в Института по Физиология на Мозъка на БАН и Катедра по Психотерапия в ИСУЛ доказват хипотезата му и така се ражда науката Сугестология – наука за изследване и оползотворяване на резервите на личността . През 1966 г. в България се основава Институт по Сугестология, който проф. Лозанов оглавява. За целите на изследванията се провеждат редица експерименти със запомняне на думи на чужд език - това е един удобен начин да се направят количествени изчисления. В резултат се създава Сугестопедията (приложението на Сугестологията в педагогиката), която тръгва от преподаване на учебен материал, когато учащите са в състояние на сън и в последствие се доизгражда като самостоятелен метод за обучение, който в момента се изучава в повечето университети в раздела за новаторски методи за чуждоезиково обучение.

 

Известно е, че сугестопедичният метод води своето начало от сугестологията, която (на базата на <внушение> и <освобождаване>) помага да се разкрият потенциалните възможности на личността. По какъв начин се случва това?

 

Наистина, самото наименование на Сугестологията произлиза от думата „сугестия”, която в най-широкоя си смисъл се разбира като „внушение”. Но при сугестопедичното обучение по-скоро говорим за освобождаване от негативните и ограничаващи внушения. Пример за такава отрицателна сугестия са вярванията, че чужд език се учи само на младини, че на някои хора „езиците не им вървят и това е”, че придобиването на нови знания и умения е труден, сложен и дълъг процес. Когато се освободим от тази изкуствена норма, осъзнаваме, че можем да разгърнем потенциала си и да постигнем изненадващи нас самите резултати във всяка сфера. Сугестопедичното обучение е стройна система от упражнения и техники, които изглеждат игрови, но в комплекс имат своя педагогически смисъл. Целта не е запомняне посредством концентрираното внимание на учащите. То не може да се задържи дълго време и за това се и изморяваме, когато се напъваме да запомним нещо, или да слушаме дълго време съсредоточено. При Сугестопедията поднасянето на новия учебен материал се осъществява чрез периферните перцепции (неосъзнатото възприемане на заобикалящата ни среда).

 

Бихте ли разказали какво представлява сугестопедичният метод?

 

Сугестопедичният метод е естествено комуникативен метод за бързо научаване без стрес. Прилага се във всички области, но най-голяма популярност придобива в чуждоезиковото обучение. Характерни за метода са игровата атмосфера по време на занятията, увеличеното учебно съдържание в сравнение с традиционните методи и използването на класическото изкуство при поднасянето на учебния материал.

 

Отличителни за Сугестопедията са „музикалните сеанси”. При тях новият материал първо се поднася с артистично, силно емоционално изчитане от преподавателя на фона на класическа музика – Моцарт, Бах, Албинони и други. При това изчитане преподавателят трябва да е изцяло в хармония с музиката. Така поднесен, учебният материал се запомня много по-лесно. После се „разработва”, като целта не е да се наизусти, а да се преживее. По време на обучението има много ролеви игри, песни и пиески, чрез които се учи в една ненатоварваща среда. Учащите са с нови биографии и имена, различни от тези в ежедневието им. Това им помага да дадат воля на фантазията си и да се освободят от всички негативни емоции, които по някакъв начин са част от ежедневието им. Ако трябва да го кажа с няколко думи – Сугестопедията е да научаваш с усмивка.

С какво този метод е толкова уникален и ефективен? И как се прилага на практика?

 

Методът е уникален с усещането за свобода и лекота при възприемането на нови знания. Много често човек иска да научи чужд език и е готов да мобилизира цялата си воля и съзнателни усилия, за да получи желания резултат. Предполагам, не малка част от читателите са пробвали да преписват думи по 20, 50 или дори 100 пъти, да заучават наизуст цели фрази с повторение, за определен брой минути да гледат, с цел запомняне, таблици с граматически правила. При сугестопедията нещата се случват по по-различен начин. Не се стремим да запомняме, а се потапяме в среда, в която по-бързо възприемаме и възпроизвеждаме преживяното. Ако мислено се върнете назад във времето кое е нещото което си спомняте най-ярко, сякаш е било вчера? Не е скучната лекция, колкото и концентрирано да сте я слушали в стремежа си да възпроизведете информацията от нея на някой изпит.

 

А замислете се сега за първата си любов – всичко изплува. Онази песен, на която не знаете как сте запомнили всички думи, но и до ден днешен я знаете, какъв шейк сте си поръчали точно в онова квартално заведение, дори и късметчето от кафето. Ако я има правилната, емоционално наситена атмосфера, информацията се запечатва и остава в съзнанието ни дори години по-късно и после лесно и бързо имаме достъп до нея. Това е положителната сугестия. Такава е атмосферата при сугестопедичните занятия.

 

Сугестопедията е метод, който разкрива най-доброто в учащите от всички възрасти. Стимулира творческото, позитивното мислене и фантазията. Възрастните учащи намират в метода възможност да учат без да се изморяват, като в периода на обучението запазват работоспособността си. Те споделят, че дори се чувстват релаксирали след края на занятията, а не „изцедени”. Няма домашни, няма и време за тях. Чрез Сугестопедията все повече хора имат възможността да се научат да говорят чужд език за кратки срокове и някак неусетно.

 

По отношение на децата методът е изключително полезен защото ги развива, без да им създава комплекси или страх от грешки. Помага им да намерят своите таланти и да следват своя индивидуален път. Сугестопедията е тази стъпка между свободната и безгрижна детска игра и съзнателното училищно учене.

 

Известно е, че психологическата бариера при общуването на чужд език е основната спънка в чуждоезиковата комуникация. Как сугестопедията спомага за нейното преодоляване?

 

Психологическата бариера е именно такава – психологическа. Тук не говорим за липса на знания, а за блокаж, когато трябва да се говори на чуждия език. Често това се дължи на пресиращо обучение по този или друг чужд език в миналото. Начинът за преодоляването на тази бариера е много сходен с принципа на колелото. Всеки родител, научил детето си да кара велосипед, е използвал частица от Сугестопедията на практика, без да го осъзнава. Основни правила в Сугестопедията са – без натиск, с лекота и естествено. Научили сме се да говорим на родния си език. Можем да се научим и на всеки друг.

 

Имате дългогодишна практика в преподаването на английски език, дори сте оценявали учебни програми към Националната агенция за Професионално образование и обучение (МС). Каква оценка им поставихте? Какви са предимствата и недостатъците на стандартните учебни чуждоезикови програми?

 

Разглежданите от мен програми бяха представени от различни организации, които провеждат чуждоезиково обучение по утвърдени предимно в Европа системи. Програмите бяха добре разработени и при правилното им прилагане съм убедена, че биха довели до добри резултати за учащи, които разполагат с необходимото време за съвестна самоподготовка. Моето убеждение е, че увеличение на часовете, предвидени за упражнения за говорене, би било полезно за учащите, особено за тези, които не комуникират ежедневно с чужденци и нямат къде другаде освен в курса да практикуват (а тези умения не се добиват със самоподготовка, за разлика от уменията за четене, например). Това, което по-скоро бих направила като коментар не е свързано със самите учебни програми, а с ориентирането на учащите (независимо от възрастта им) към най-подходящата за тях лично система въз основа на конкретните им нужди. Твърде често в желанието си да привлекат максимален брой клиенти в даден курс, обучаващите организации предлагат даден образователен продукт като универсален за всички. В резултат се срещат курсове в които заедно учат 16 и 45 годишни и то по едни и същи учебници. Едно е да се подготвяте за кандидатстудентски изпит за американски университет, съвсем друго е за интервю за работа.

 

В този ред на мисли, какви са чуждоезиковите потребности и нужди на българина днес?

 

Все повече хора работят в многонационални компании и използват чужди езици за служебна комуникация. В това отношение те се нуждаят както от натрупване на конкретна терминология в сферата, в която искат да се развиват (предимно по-младите, които тепърва навлизат в даден сектор), така и от умения за бърза комуникация, при която нямат опора в речника на компютъра. Поради широкия спектър на инвеститорите в България се усеща нуждата от изучаване и на досега не толкова популярни езици в нашата страна, като китайски или корейски.

 

Споделете за митовете и заблужденията, свързани със сугестологията и сугестопедията, които срещате най-често у хората?

 

Много често Сугестологията погрешно я отъждествяват с хипноза, а тя е наука за резервите на личността, чийто обхват е много по-широк. Да, провеждани са експерименти с хипноза, но в никакъв случай не можем да твърдим, че Сугестологията е изградена само въз основа на тези отдалечени във времето експерименти. По отношение на Сугестопедията, поради факта, че е най-известна с чуждоезиковото обучение, редовно се сблъскваме с въпроси за точния брой думи, които се запомнят за един ден. Ние не броим думите, а оценяваме общия прогрес и то от гледна точка на умения за комуникация на съответния чужд език.

 

В Изследователския Институт по Сугестология са провеждани експерименти със запомняне на думи на чужд език и тяхното значение. Постигнати са резултати от 1000 нови думи на френски език. Целта на тези експерименти е била да се докаже, че можем много повече, отколкото си мислим. Не е била после, непосредствено след занятието, хората да заминат за Франция и да комуникират с тези 1000 думи. Те са могли да ги превеждат, не да ги използват в реални ситуации. От тук идва и заблуждението, че всеки ден се научават 1000 или, при лош ден, поне 500 нови думи.

 

Изисква ли методът специфично обучение на преподавателския състав (сертификати, програми, ценз) и по какъв начин можем да се сдобием с такъв?

 

Да, прилагането на метода не може да се научи само от учебник или методическо ръководство. За преподавателите е необходимо да преминат специализирано обучение, при което се запознават с различните техники и ги прилагат на практика. Преподавателят-сугестопед постоянно се развива, не приключва всичко само с преминат курс за обучение и издаване на официален документ. Има преподаватели, на които методът по-лесно им се отдава и са сякаш родени за него. Ние организираме обучение на преподаватели, като им предлагаме възможността за работа при нас и нашите партньори. На някои от тях предлагаме и франчайзинг. Сега отваряме и център за обучение на преподаватели в гр. Варна.

 

Прилага ли се сугестопедичният метод в други страни по света? Ако да, дали се ползва в неговата чиста форма или всяка държава го модифицира, съобразно своите изисквания, културни особености и т.н.?

 

Прилага се почти в цял свят. Методът е много разпространен в САЩ, Япония и Норвегия. На някои места е в чистата си форма с оригиналните, авторки учебни материали на проф. Лозанов и проф. Гатева. На други е изменен и адаптиран. Културното наследство на всяка страна и родният език на учащите определено влияят при подбора на учебното съдържание и представянето му.
Също, методът се адаптира спрямо конкретните цели на обучението. Една международна компания може да иска служителите й от различни държави да се научат да говорят един език и бързо да се разбират помежду си. Обучението в този случай ще е различно от предлаганото на групи учащи от дадена държава, които биха искали да се научат да комуникират свободно на даден език при пътуване в чужбина.

 

Какви са тенденциите в прилагането на този метод?

 

Една от посоките на развитие е разширяване към езиците на изтока. Друга е прилагането му за повече учебни и спортни дисциплини за деца и младежи. В момента активно се работи за навлизането му при най-малките с програма за бързо придобиване на умения за четене на български език.

 

За много дълъг период Сугестопедията се е развивала самостоятелно, без да оползотвори възможностите, които съвременните технологии и комуникации предлагат. На метод тепърва му предстои да се развие като се насочи към информационните технологии с програми за дистанционно обучение и самоподготовка.

 

И в частност, какви са Вашите бъдещи професионални планове и цели?

 

Стъпвайки на това, което е изградено, да доразвия метода и заедно с екипа ми да разработим учебни материали за различни езици и дисциплини и да подготвим преподаватели, които да работят с усмивка и ентусиазъм. Аз и сътрудниците ми сме обърнали поглед към бъдещето.

 

Интервю на Даниела Илиева

Снимки: Симон Вартерян