Адриан Гение и картината му „Лъже-Ротко“

Как един художник от посткомунистическата провинция се превърна в артист от световна величина. И кога една идея за успех може да проработи – румънски опит в изобразителното изкуство.

 

Клуж, Румъния


В началото на юли 2014 г. картината на Адриан Гение (Adrian Ghenie) озаглавена „Лъже-Ротко”, беше изненадата на търг в Лондон. Оценена от Сотби първоначално на 440 000 евро, тя надхвърли всички очаквания и беше продадена за 1,8 милиона евро. Това направи 37-годишния Адриан Гение (1977) най-скъпо оцененият румънски художник след Костантин Брънкуш (Бранкузи). Купувачът на „Лъже-Ротко” е инвеститор от Азия, който се надява с времето стойността на творбата, чието име препраща към американския художник с руско потекло, да нараства.


Адриан Гение влезе в полезрението на големите колекционери и на критиците преди около 3 години, след като негови творби бяха изложени в Ню Йорк, Берлин и Париж, а стилът му бе сравняван с този на Франсис Бейкън (1909-1992). Специалистите ценят Гение и заради начина, по който третира теми от близката история.


Художникът е завършил Университета за изкуство и дизайн в Клуж-Напока, (Трансилвания, Румъния). „Клуж е развит град и икономически, и от гледна точка на образованието – тук се намира един от най-големите университети в страната. Клуж е нещо като Лос Анджелис или Сан Франциско за Румъния, но Академията беше малко изостанала, не можеха да ни предложат визия за това какво се случва на Запад и по света като цяло. Аз произхождам от малък град – Бая Маре, до границата с Украйна, и единственото място, където можех да намеря нещо за изкуството, беше един антикварен магазин. Там имаше всичко за класическото изкуство, от гърците до Рембранд и Пикасо, но нищо за съвременното изкуство в истинския смисъл на думата. Постоянно имах чувството, че нищо не зная за съвременното изкуство.”
В Университета за изкуство и дизайн Адриан Гение учи в класа на професор Йоан Сбърчу, бивш ректор на институцията. „Благодарен съм на преподавателите ми, задето решиха, че съм „безидеен”, така че, вместо да ме учат на нещо погрешно или да ме насочат по някакъв утъпкан път, те ме оставиха на мира. Хората на Запад имат тази погрешна идея, че ако учиш живопис в посткомунистическа страна, ще те учат на социалистически реализъм. Всъщност беше точно обратното. Моите професори бяха по-близо до абстрактното изкуство. Ние обаче искахме да правим фигуративно изкуство.”