Хера

ХЕРА – ГОСПОДАРКАТА НА НЕБЕТО, КОЯТО ГУБИ ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

 

В божественото олимпийско семейство Хера е най-могъщата богиня –нямало равна на нейната сила. Древногръцката митология осмисля света и природата  като една огромна и универсална космическа общност, обединена от родствени връзки. Хера е  и сестра, и съпруга на Зевс; дъщеря на Кронос и Рея; майка на Арес, Хеба и Хефест.  Сестра е още на Деметра, Хестия, Хадес и Посейдон. Името й на древногръцки означава “господарка” , а римският й аналог е Юнона. Модерният вариант на нейното име е Ира. Като съпруга на най-великия сред боговете тя се ползвала с особено уважение и покровителствала не само брака и семейното огнище, но и гръцките войни. Наричали са я още повелителка на небето, защото с едно махване на ръка е предизвиквала страшни бури. Всички живи същества се покланяли пред красотта, силата и величието й. Но по ирония на съдбата, точно Хера, най-великата сред безсмъртните олимпийци, изгубила златната ябълка в съревнование с Афродита и Атина, а свадата между тях се оказала всъщност истинското митологично начало на Троянската война.


На сватбата на Пелей и Тетида, богинята на раздора Ерида подхвърлила сред гостите златна ябълка, на която пишело “На най-красивата!” Тя била разгневена, защото не била сред поканените. Три от богините били убедени, че ябълката по право  принадлежи на тях – Хера, Атина и Афродита. Спорът трябвало да бъде разрешен от Парис. Хера му обещала, ако той даде ябълката на нея, да го възнагради с властта над всички хора. Атина – да му носи военни победи, а Афродита – да му помогне да спечели най-красивата жена. Парис присъдил първенството на Афродита и получил Елена, съпругата на спартанския цар Менелай. Другите две богини изгубили спора.

 

hera2В древността целият свят е фетишизиран. Древният човек се прекланял пред неодушевени предмети, на които приписвал свръхестествени сили. Той вярвал, че демоничното същество не се отделя от вещта, която обитава. Светът бил осмислян като магична сила, заключена в различни фетиши. Дори “пъпът на света”, т.нар. Омфал, представлявал камък, който обличали с дрехи и мазали с благовония.Останки от този фетишизъм се откриват в култа към всички божества от гръцката митология.  Хера е била почитана като парче дърво, дъска, най-вече в  Беотия и о-в Самос. Божествените й атрибути били жезъл и диадема, а нейното свещено жертвено животно – крава. Наричали я волооката и лилиеръката Хера. Светилищата й били разпръснати навсякъде из островна Гърция и се наричали херайони, а на всеки пет години се празнували хереи, на които смъртните почитали достойнството на богинята и я издигали в култ.

 

Всички женски образи в митологията съчетавали в себе си красота и благородство, но и съблазън, отмъстителност и унищожение за великите герои. Хера  била считана  за покровителка на брака. Тя благославяла омъжените жени и майките при раждането им;  дарявала плодовитост на съпрузите. Но също така е известна и с пословичната си ревност към не особено верния й съпруг Зевс. В много от митовете е описано как тя гневно отмъщава на  съперничките си и техните деца:

  • Преследвала Йо и за да я спаси от нея, Зевс превърнал нимфата в крава.
  • Превърнала Калисто в мечка, която Зевс възвел на небесния свод като съзвездие
  • Отнела на планинската нимфа Ехо способността да говори.
  • Опитала се да попречи на Лето да роди Аполон и Артемида, а след раждането им ги преследвала
  • Пратила в бебешката люлка на бъдещия герой Херакъл две змии, защото той бил син на Алкмена от Зевс.

Както повечето богове от древногръцкия пантеон тя била представена като противоречив образ, съчетаващ крайна жестокост и отмъстителност с благородство и великодушие.  В Троянската война била на страната на гърците, но проявила божествено състрадание към царица Хекуба, която преживяла смъртта на всичките си близки при падането на Троя. С нейната воля и помощ Язон  се сдобил със златното руно.Всяка година Хера се къпела в извора Канаф в град Навплий и ставала отново девойка. Но в митологичната съдба на тази богиня има много парадокси и те са свързани не само с ревността и свадите със съпруга й.  Повелителката на небето, която имала най-голямата власт на Олимп, изгубила спора за ябълката с надпис “На най-красивата”, но всъщност притежавала цяло едно чудно и вълшебно ябълково дърво, което раждало многобройни златни ябълки.

 

Албена Увакова