Хипатия

ХИПАТИЯ – учен, философ, изобретател

 

„По добре да се мисли и да се правят грешки,

отколкото въобще да не се мисли”

 

 

 

Хипатия е една от последните ярки личности на античната езическа философска и научна мисъл. Тя се е занимавала с математика, астрономия и философия. На нея се приписват три трактата по геометрия и алгебра и един по астрономия, незапазени. Твърди се, че тя е изобретила и усъвършенствала няколко научни инструмента: прибор за получаване на дестилирана вода, планисфера и др.

 

Хипатия (370 - 415) е родена в Александрия, Римската империя. Живяла е във време, в което жените не са имали никакви права. Освен правото да бъдат собственост на някой. Хипатия е родена в семейството на математика Теон Александрийски, един от най-образованите мъже в Александрия от онова време и последен управител на Александрийската библиотека. Теон дава на дъщеря си всестранно образование, като я посвещава във всички достъпни по това време наукиастрономия, математика, механика и философия. Поканена да чете лекции в Александрийската библиотека, тя преподавала математика и се занимавала с изчисляване на астрономически таблици. Повечето ѝ трудове са унищожени при опожаряването на Библиотеката. Сведения за нея са достигнали до нас единствено чрез писмата й. Много историци днес признават Хипатия не само за математик и учен, но и за философ.

 

Хипатия била позната повече с работата си в областта на математиката, отколкото в областта на астрономията и най вече с идеите си за коничните сечения, открити от Аполоний. Тя издала труда: „За конусите на Аполоний", в който описва разделянето на конусите на различни части чрез равнина. Тази концепция доразвива идеята за хиперболите, параболите и елипсите. Книгата на Хипатия прави коничните сечения по-лесно разбираеми и така спомага за запазването на концепцията през вековете. Хипатия е първата жена, която има такъв голям принос за запазване на ранните идеи в математиката.

 

Хипатия е била и прочут лектор и е имала много студенти в Александрийския университет, където дори била и декан. Била част от Атинската философска школа. Заедно със свой ученик създали астролабът (уред за измерване позициите на слънцето и звездите). И не само. Хипатия изобретила още хидрометър за измерване на плътността на течности и хидроскоп за наблюдение на потопени във вода обекти.

 

Хипатия била красива и желана жена. Но въпреки предложенията за брак, тя е предпочитала да не се обвързва. Вместо с женски дрехи се обличала с тогите на учените и философите. "Всичко в теб, о Хипатия, е небесно - и делата, и красотата, и думите, и чистата като звезда мъдра светлина" - така писал поетът Палад Александрийски.

 

В "История на процесите срещу вещици" на немските автори Солдан и Хепе, издадена през 1843 г., Хипатия е описана като първата наказана от християните "вещица". Обвинили я в магьосничество заради научните й занимания и познанията й по математика. Непримиримостта на Църквата към образованата жена, около която се събирала интелигенцията в Александрия и която имала голямо влияние върху тях, която преподавала езически и антихристиянски науки като философия, математика и астрономия, довела до трагичната й смърт. През март 415 година множество фанатични християни причакали Хипатия пред дома й. Завлекли я в църквата, разкъсали дрехите й и я убили с парчета от счупени глинени съдове. Разчленили мъртвото й тяло и го изгорили на клада. Според други хроникьори Хипатия е била одрана жива с парчета от миди пред олтара в църквата, била е изгорена жива или е била влачена по улиците на града, докато не е умряла.

 

Хипатия загива трагично, разкъсана от християнската тълпа. Въпреки това, трудът на живота й остава жив. По-късно Декарт, Нютон и Лайбниц доразвиват труда й. Хипатия е направила много за жена, живяла в нейното време. Философите признават, че тя притежавала огромно знание и била превъзходен учител.

 

Хиляда и четиристотин години след смъртта й Хипатия най-накрая получава признание. Астрономите кръстиха на нея един от кратерите на Луната. На Хипатия се приписват думите: „По добре да се мисли и да се правят грешки, отколкото въобще да не се мисли.”