Матриархатът

Матриархатът – “майчинското” управление на човечеството

 

Лилия Сазонова

 

След като представих символичното начало на женската еманципация посредстом мита за Лилит – първата жена на Адам, ще се спра на отношенията между жените и мъжете и статута на първите в зората на историческото развитие на човечеството. Нека опитаме да възстановим тази отдалечена историческа епоха и мъдростта, която тя пази, като разгледаме една от първите форми на организиране на обществото, която ни е известна – матриархата.

Терминът “матриархат” идва от гръцките думи за “майка” – μήτηρ (“метер”) и “начало, господство” - ρχή (“археˊ”) и обикновено се отнася към първоначалните стадии на първобитнообщиния строй. Той означава такъв вид общество, при което родството минава по майчина (а не както е обичайно днес у нас - по бащина линия), и жената разполага с ръководна роля в стопанския и обществен живот. В него доминирането на мъжете на основата на техния пол е минимално или въобще отсътства, а жената и по-точно личността на майката има лидерска роля.

Съществуват различни гледни точки относно реалното съществуване на такъв етап в предисторическото развитие на обществата – от неговото пълно или частично отричане до приемането му и дори идеализирането му. Но дори и противниците на тезата за матриархата приемат, че с увеличаване на ролята на земеделието в древните общества, се увеличава значително и ролята на жените.

Макар да се приема, че по времето на матриархата жените и в частност майките имат лидерска роля в обществото, това не означава, че те са разполагали с цялата власт, а мъжете са им били подчинени. Това се дължи на факта, че доколкото можем да съдим по археологическите находки, матриархатът не е йерархично подредено общество. Може да бъде трудно за възприемане за съзнанието на съвременния човек, отглеждан от стотици поколения в патриархалната традиция, но изглежда матриархалните общества са егалитарни по своя характер – при тях отсъства социално и имуществено разслоение.

Има основания да се вярва, че темата за властта и превъзходството, както и войната като средство за налагане на авторитет и завоюване на нови територии и ресурси, не са били присъщи на матриархата. Андре Мишел в книгата си “Феминизмът” обобщава, че на базата на откритите археологически останки от палеолитни хора, може да се заключи, че тези ловци не са познавали войната между хората. Макар да са били изкусно въоръжени, те са използвали оръжията си само за набавяне на храна от дивеч. По тленните им останки, обаче не се срещат никакви следи от наранявания, причинени от кремъчните остриета, с които са ловували. Този факт според нея показва, че матриархалното общество е основано в по-голяма степен върху принципите на кооперацията, отколкото върху тези на експлоатацията и конфликта.

В определена степен форми и елементи, характерни за матриархата, присъстват в някои общества и до днес. Жените имат висок статут в обществата на Южна и Юго-източна Азия (някои райони на Тибет, Китай, Индия и др.), както и в Африка, и Океания. Характерни за матриархата черти са притежавали и някои от ловните индиански племена – например ирокезите и Съюза на шестте нации. Тези индианки имали право както да преотстъпят земите на клана, така и да се разпореждат с шатрата и включените към нея пристройки, като в случай на несъгласие със съпруга си, те можели дори да го изгонят от тях. За съжаление обаче, повечето от тези матриархални общества са застрашени от или вече са загубили своите културни традиции.

Гьотнер-Абендорт дефинира матриархалните общества на 4 нива: икономическо, социално, политическо и културно. Според нея в икономическата област това са земеделски общества, макар да има и изключения, които поддържат икономически баланс между своите членове. В тях благата се разпределят между всички членове на рода, като по този начин се избягва концентрацията им само в един индивид или малка група от хора. Принципът на социална солидарност при тях е силно застъпен и се регулира посредством социални правила. Например по време на празненства по-богатите кланове имат задължението да поканят всички жители и да организират обща трапеза, на която разпределят своето богатство, придобивайки по този начин добро име и чест за рода си.

На социално ниво матриархалното общество се организира около разширени кланове, като роднинството минава предимно по майчина линия. Такъв “женски” клан може да наброява от 10 до 100 човека и включва поне 3 поколения жени (баба – дъщеря – внучка), както и всички мъже, които са свързани с тях. Това, което е важно е, че жените разполагат с властта да разпределят ресурсите – както земята, така и храната. Именно тази силна позиция на майките дава и името на този тип общества.

Вземането на политически решения също е свързано с матриархалните родови отношения – то се взема на събрание на всички членове на рода – и жени, и мъже, като след задълбочена дискусия, решенията се вземат с консенсус. Когато трябва да се вземе решение, засягащо цялото общество, то се прави в съответствие с взетите в рамките на всички родове решения, като никой не е изключен и се изчаква колкото е необходимо, за да се постигне консенсус, както в рамките на членовете на всеки род, така и между отделните родове като цяло. Представители на родовете могат да бъдат както жените, така и техните братя, като е важно да се отбележи, че те само предават взетите от роднините им решения и нямат правомощие да вземат такива сами. Затова политическата власт не е концентрирана само в ръцете на лидер/ка или група от водачи, и няма разделение на управляващи и управлявани.

В културно отношение при матриархалните общества няма идея за недосегаемостта на някакъв всемогъщ Бог, тъй като се приема, че целият свят е божествен – всеки мъж, всяка жена, всяка звезда, тревичка или планина. Еволюционистката гледна точка допуска, че матриархатът има връзка с култа към богинята-майка и плодородието – древните хора вярвали, че майката-земя дава живот на посевите, които се засаждат в нея, така както жената ражда, след като е оплодена от мъжа. По този начин в религиозната сфера матриархатът се изразява и с женски пантеон на богини, оглавяван от женско божество, за разлика от патриархалната религиозна система с доминация на мъжкия пантеон от богове, в който богините губят своето религиозно-култово значение и разполагат предимно с второстепенни роли. В матриархалните общества всичко се приема за свято и разнообразието се цели във всичките му форми – както по линия на половите различия, така и тези между отделните генерации.   

Редица феминистки разглеждат матриархата като модел на идеалното общество и “златна ера” в историята на човечеството. Макар, тезата за наличието на матриархат през палеолита и неолита да среща различни интерпретации, възможността за неговото съществуване предлага важна отправна точка за преосмисляне на норми и ценности в съвременното, все още преобладаващо патриархално общество, които сме приели за даденост. Матрецентрираното общество от първобитнообщинния строй и неговите форми в съвременността подлагат на съмнение напредналостта на цивилизования съвременен живот и задават важни въпроси: Възможно ли е да живеем в общество без доминация, основана на пола ни? Възможно ли е да изградим или възродим един по-справедлив обществен порядък, в който да има хармония между половете, между поколенията, между човека и природата? И накрая – възможен ли е свят без войни, в който водещ принцип е този не на конкуренцията, а на сътрудничеството?

 

Например необвързаните жени (такива са неомъжените девойки, разведените или вдовиците) от северноафриканското племе туареги разполагат с нетипична за патриархалните общества свобода и независимо отношение към тялото си. За да се онагледи това, може да се спомене, че в определени случаи колкото повече любовници има една необвързана жена, толкова по-висок е статутът й в обществото.