5 момченца ни разказват за живота

Текстът на Симона Семенич, без романтика и разкрасяване, ни въвежда във времето на детството. От игрите на пет момченца, които веднъж седмично се срещат в запустяла къща, получаваме непосредствена и точна картина за семейния живот на всеки от тях. Блаж, Юрий, Денис, Вид и Крищоф са на по десет и единадесет години и техният свят е светът на компютърни игри, плейстейшън и телевизия. Докато се правят на супергерои разиграват и различни обществени роли и отношения (мъж - жена, дете - възрастни, хомосексуален - хетеросексуален, привърженици на харе кришна - католици...), през които се отваря полето на неусетното насилие. Изпълнението на пет възрастни актриси на сцената е предназначено за възрастната публика, отговорна за поддържането и насърчаването на обществения контекст, в който петте момченца живеят. Симона Семенич е двукратна носителка на най-голямата словенска награда за драматургия - Грумовата награда: през 2009 година за „Пет момченца" и през 2010 за „24 часа“. Творбата съвсем не ни предлага романтическа представа за невинното детство, според която детето живее в някакъв трансцендентен свят на радост извън времето и пространството, напълно откъснат от проблематичността и разделеността на обществото. Точно обратното, детето и детската игра са представени като онази главна структурна точка, в която децата преживяват и разиграват обществените противоречия и конфликти, също и някои основни, често травматични парадокси на всекидневния човешки бит. По този начин детето се разкрива в светлината на неговата обществена положеност и в езиково-материалната практика на неговото време и пространство, както и като член на обществото, доминирано от реда и дискурса на мнозинството. В центъра на постановката е играта: пет момченца в непрекъснато движение и шеметно сменящи се социални роли: превъплъщения на уж, демонстрация на властовия инстинкт, извращението и насилието. Необремененото детско съзнание, „сканирало" света, в който живее и демонстриращо го в неговия уродлив и предупреждаващ вид. Шокиращо самопризнание за кошмара на съвременното общество, обзето от агресия, подмяна и пошлост. И на този фон - отрезвяващия звън на камбана като глас свише, който ни връща в отхвърлената от нас самите ценностна система, възможна единствено в страха от наказание след разкриването на тайните ни, в страха от наказание, в страха...
3 април (четвъртък) от 20.00 ч. в Червена зала на Червената къща.

 

На български език.
Времетраене: 70 мин.