Бакшиш

КОГА, КАК И КОЛКО ДА ДАВАМЕ

 

Обичаят да се оставят дребни суми пари в кафенето, ателието, хотела, ресторанта, таксито или фризьорския салон съществува в цял свят. И макар да го наричат различно, навсякъде го оценяват еднакво: като дребно възнаграждение за малка услуга. В много европейски страни бакшишите предварително се включват в сметката, макар че сервитьорите нямат нищо против да бъдат възнаградени и допълнително. Когато давате бакшиш, изхождайте преди всичко от това, че не бива да обиждате никого.

Не е прието да се дава бакшиш на стюардеси, полицаи, екскурзоводи, преводачи, главни готвачи в ресторанта – това може не само да ви постави в неудобно положение, но и да изглежда като подкуп на длъжностни лица. На тях трябва просто да благодарите.

Ако ви предстои пътуване зад граница, изучете особеностите на местните обичаи. Например в Япония, Малайзия, Китай, Тайван и Таити опитът да се даде бакшиш предизвиква у обслужващия персонал възмущение и се оценява като истинско оскърбление.

Съвсем друга е картината в страните, където се изповядва ислямът. На туристите, които пребивават, макар и за първи път в Египет или Мароко, им се налага десетки пъти на ден да чуят натрапчивата дума „бакшиш”. При това за всяка услуга, дори на камиларя, съгласил се да позира за снимка. Няма смисъл да се учудвате на напористата настойчивост на арабите – съгласно исляма бакшишът означава не друго, а призив: „Да споделиш своето с нямащия”.

В Австрия, Германия, Холандия и Финландия, например, не е прието да се дават големи суми – оценяват ги като разточителност. Затова пък в Белгия шофьорът на такси може твърдо да разчита на своите гарантирани 12-15% от общата сума – а получили по-малко, би могъл дори да ви спретне сцена. В САЩ, без да се притесняват, дават бакшиши и в „Макдоналдс”. Американците се отнасят към т.нар. tip (така в англоезичните страни е прието да се наричат бакшишите – акроним от английския израз to insure promptness, което означава „да ускоря обслужването”) много емоционално и даже са пуснали специален „Кодекс на бакшишите”, където е описано подробно колко и на кого трябва да се дават.

Обикновено в ресторант бакшишът се дава на сервитьора. Когато плащате сметката в ресторанта, обърнете внимание вписана ли е в нея „такса обслужване”. Ако е така бакшишите автоматично се изключват.

Когато организирате бизнес обяд, не е прието да се дават бакшиши. Но ако смятате, че с работата си обслужващият ви сервитьор е направил неотразимо впечатление, можете да нарушите това правило. Впрочем достойният за такова поощрение сервитьор трябва да постъпва по-следния начин:

  • да изпълнява своята работа бързо и изискано;
  • да проявява специално внимание към вас и вашите гости;
  • да препоръчва достойни за вашето внимание ястия и напитки;
  • ако се наложи, да ви донесе напитка от бара;
  • да предложи десерт, съобразявайки се с основното меню;
  • още щом извадите цигара, да ви предложи огънче и т.н..

По подобен начин трябва да се постъпва, ако в ресторанта е организирана т.нар. „шведска маса”, особено когато това става в петзвезден ***** хотел, където всеки клиент е обграден с внимание.

            Ако устройвате прием в къщи или в офиса и каните сервитьори или бармани да ви обслужват, също е уместно да им се отблагодарите с бакшиши.

            И накрая: бакшишът се дава, след като са ви обслужили, а не преди това.