Газов хъб в България - реалистично ли е?

/Анализ на Ясен Бояджиев, Дойче Веле/

 

„Предлагаме на територията на България - там, където излиза тръбата на „Южен поток“, Европейската комисия в унисон със стратегията за общ енергиен съюз да финансира хъб, където да плаща газа, идващ от Русия, и да го разпределя.” Когато бе обявена за първи път чрез стенограмата от правителственото заседание на 10 декември миналата година, тази идея на българския министър-председател прозвуча крайно изненадващо и екзотично. И дори стана обект на подигравки. Първо, защото страната, гръмко претендираща от десетилетия за титлата „енергиен център на Балканите”, продължава да бъде почти изцяло зависима от доставките на руски природен газ. И въпреки многобройните приказки за „уроците” от руско-украинската криза от зимата на 2008 година, довела до прекъсването на тези доставки, продължава да няма ефективно действаща двупосочна газова връзка с нито една от съседките си и почти никаква възможност за алтернативни доставки. И второ, защото само 10 дни по-рано руският президент Владимир Путин бе обявил категорично, че проектът „Южен поток” се закрива и че новата тръба ще излезе не на българския, а на турския бряг на Черно море. Скоро след това последва заплахата, че по нея в бъдеще ще бъде пренасочен целият, минаващ днес през Украйна, руски газов транзит за Европа. Макар и тази заплаха да е хипотетична, газовото оръжие беше задействано.

 

Този път обаче руско-украинската криза може да предизвика много по-бързо противодействие чрез мерки за диверсификация на доставките и повишаване на енергийната сигурност. ЕС отговаря с „енергиен съюз”, България - с газов хъб.

 

Повече конкретност

 

Първоначално идеята бе възприета просто като опит да се съживи българският маршрут на „Южен поток”. За два месеца обаче придоби далеч по-конкретен вид. По време на провелата се тези дни в София първа среща на създадената в рамките на ЕС „Група на високо равнище за изграждането на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа” идеята бе представена като неразделна част от плановете за интегриране на този район в европейския газов пазар.

 

Намеренията включват газоразпределителен център край Варна, до който да достигат 63 милиарда куб. м. газ от "Южен поток", 2 милиарда куб. м. от български добив в Черно море, още толкова от румънските черноморски находища, 3 милиарда куб. м. от евентуален бъдещ терминал за втечнен газ в Гърция и няколко милиарда от Каспийско море по бъдещия Южен газов коридор. Според разчетите България ще ползва нужните ѝ около 3 милиарда куб. м., 42.6 милиарда куб. м. ще бъдат насочени към Централна Европа, 21.1 милиарда куб. м. - към Румъния плюс известни количества към Сърбия.

 

Предвижда се изграждането на 844 километра нови газопроводи (включително междусистемните връзки към съседните страни), приемен терминал и две нови компресорни станции. Предвидено е също така модернизиране на съществуващата инфраструктура, разширяване на наличното и изграждане на второ българско газохранилище. Проектът се оценява на 2,2 милиарда евро, а идеите за финансиране разчитат на пари от плана "Юнкер", на български бюджетни средства и на кредити.

 

Много неизвестни и съмнения

 

Според Христо Казанджиев, експерт от Българския енергиен форум, идеята е по принцип добра и има потенциал за развитие - заради географското положение на България и заради съществуващата добре развита инфраструктура за пренос на газ. Осъществяването на тази идея ще изисква обаче много време и добре съгласувани систематични действия за развитие на инфраструктурата и пазара. И най-вече за осигуряване на потоци природен газ от различни доставчици. Освен каспийския газ, експертът споменава новите находища в Средиземноморието и ключовия за България и за всички страни в региона терминал за втечнен природен газ на гръцкото егейско крайбрежие, който трябва да бъде институционализиран като транснационален проект под егидата на ЕС. Според Казанджиев, основният проблем е, че засега идеята разчита основно на реанимирането на „Южен поток”, което е малко вероятно.

 

Експертът изказва и още едно предположение - че тази идея преследва по-скоро краткосрочни цели. Първо, да се потуши и компенсира недоволството сред онази част от българското общество, която адмирираше проекта „Южен поток”. И второ, да бъдат компенсирани онези олигархични кръгове, които разчитаха на този проект за непрозрачно и безконтролно усвояване на огромни публични средства. Поради тази причина се лансира завишена и икономически неоправдана цена, смята Казанджиев.

 

Основание за това твърдение му дава фактът, че въпреки дългогодишно прокламираната цел за превръщане на България в енергиен център, не е направено нищо в тази посока. Дори напротив. По думите на Казанджиев, няколко поредни български правителства следват модела на затваряне на България в собствените ѝ граници като пазар и като възможности за диверсификация на доставките.

 

"Нещата се променят изключително динамично"

 

Според енергийния експерт Илиян Василев, осъществяването на подобна идея не зависи от декларациите или намеренията на политически лидери, а изисква легитимация и признание от пазара и от основните играчи, оптимално позициониране и развитие както на „хардуера” - допълнителна интегриращата и свързваща инфраструктура: интерконектори, газохранилища, газопроводи и в последна сметка реални количества природен газ, така и на „софтуера” - адекватна законодателна и регулаторна база, политики, развити търговски платформи.

 

Въпреки това експертът вижда смисъл в идеята, защото либерализацията на пазара и свързването на регионалния газов пазар с европейския предпоставя появата на регионалния хъб и на търговия от съвършено друг тип. Според Василев, това не е просто политическа амбиция, а много съдържателен маркер на един процес, който обективно се развива.

 

Възможностите са много повече от тези, с които бяхме свикнали в един нелиберализиран пазар, доминиран от един доставчик, който държи ключа към конкурентни и алтернативни доставки, казва Василев и дава примери. Полша вече има възможност да получава повече газ от Германия, отколкото от Русия, в Украйна работят реверсивни връзки. Подобна диверсификация осъществиха също Словакия и Чехия. Има възможности за суапови сделки газ-газ и газ-електричество. Освен физическите обеми, които постепенно наближават и нашия пазар, виртуалните обеми и платформи също започват да играят роля. Още тази година „Газпром” ще бъде принуден от обстоятелствата да работи по смесена формула, тоест - да отчита и търговия при спотов пазар в договорите със страните от Централна и Източна Европа.

 

Нещата се променят изключително динамично и България трябва бързо и гъвкаво да се приспособява към тази динамика, казва Василев. Експертът отбелязва, че първоначално идеята за газов хъб е била представена в стила на „гранд проектите” от типа на „Южен поток”, но постепенно нещата се развиват в много по-практичен смисъл. Либерализацията на пазара ще позволи идеята за хъба да бъде изпълнена със съдържание. Естествено при условие, че всяка една държава направи възможното да функционира не като самостоятелна и изолирана национална система, а в рамките на един интегриран режим.

 

В тази посока е и позицията на Европейската комисия. Тя засега се въздържа да коментира подробно българската идея. По думите на Марош Шефчович, заместник-председател на ЕК и еврокомисар по въпросите на енергийния съюз, фокусът ни трябва да е насочен към изграждане на проекти, които можем да реализираме в най-близко бъдеще и които зависят от самите нас. Ситуацията с газовите доставки за Европа е сериозна и под натиск заради кризата в Украйна, което изисква бързи и адекватни решения за енергийната сигурност в региона. На състоялата се тези дни среща в София бе решено страните от ЕС да разчитат в бъдеще на поне три източника на природен газ. Целта на ЕК е съществуващите инфраструктурни проекти да бъдат осъществени в рамките на 2-3 години.