Референции за развитие от Европейската комисия към България

Всяка пролет Европейската комисия /ЕК/ публикува специфични за всяка страна-членка препоръки. Тяхната цел е да подпомогнат икономическия растеж и заетостта, като в същото време запазят баланса на публичните финанси. Препоръките се фокусират върху това, което всяка страна може да постигне в рамките на следващите 12-18 месеца, за да постигне устойчив растеж в унисон с програмата Европа 2020.

 

Тази пролет България получи шест основни препоръки, които касаят бюджета, заетостта, бизнесът, енергетиката, образованието и пенсионната система.

По отношение на заетостта и социалното включване и по-конкретно при младите хора, България е намалила публичните разходи за образование в последните няколко години, в противоречие с препоръките на ЕК. Комисията препоръчва държавните служби, които отговарят за заетостта да засилят дейността си и да помогнат на трайно безработните да намерят качествени и устойчиви работни места. Обръща се особено внимание на минималната работна заплата, която може да служи за база развитие на заплащането у нас.

 

Според ЕК социалните помощи и услуги трябва да са създадени така, че да внесат баланс между това да подпомагат хората да намират работа и да осигуряват доход там, където бедността расте.

 

През 2014 страната ни се е отклонила повече от допустимото по отношение на средносрочната си бюджетна цел, заради което ЕК препоръчва засилване на бюджетните мерки. Обръща се внимание и на нуждата от справяне със сенчестата икономика, както и повишаване събираемостта на данъците.

 

През 2013 България е отстъпила от ангажиментите си, свързани с пенсионната реформа, а именно увеличаване на пенсионната възраст, изравняване на възрастта за мъже и жени, намаляване възможностите за ранно пенсиониране.

 

При здравеопазването липсва прозрачност по отношение на начина на финансиране на лечебните заведения, както и факта, че част от населението е напълно лишено от достъп до здравни услуги заради високото ниво на регламентирани и нерегламентирани плащания, поемани изцяло от гражданите. Комисията препоръчва осигуряване на ефикасно здравеопазване.

 

Сред препоръките присъства още образователна реформа, координирана стратегия за реформа на публичната администрация, постоянни усилия за подобряване на бизнес средата като цяло.

 

В енергийния сектор конкуренцията е определена като слаба. Няма електроенергийна и газова борси, нито прозрачен пазар а едро на суровините. Според ЕК има и какво да се желае по отношение на независимостта и ефективността на националния енергиен регулатор - Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Съществува и риск от спиране на доставките заради зависимостта на България от вноса от ограничен брой доставчици, отбелязват още от комисията.