Осъзнати или дресирани деца искаме

„Робската дисциплина ражда робски характери”
Алфи Кон

Автор: Стела Даскалова
(семеен консултант и автор на бестселърите „Всичко започва от детството”, “Всяко дете е герой” и „Какво се случва с любовта?”)


www.steladaskalova.com


Разликата между осъзнатост и послушание е огромна. Дали децата ни ще израснат осъзнати, или послушни личности зависи най-вече от нас,родителите.Нашият подход, нашите реакции и нашата степен на осъзнатост определят начина на мислене на децата ни и по този начин програмират живота им.


Осъзнатите деца имат висока самооценка и избират да постъпят по определен начин, мотивирани от положителни убеждения и чувства. Осъзнатите деца имат куража да отстояват мнението си, да поемат рискове и да поемат отговорност. Те са креативни, самостоятелни и упорити. Имат смели мечти и са творчески настроени.


Когато пораснат осъзнатите деца лесно постигат успехи, често стават лидери, предприемачи или творци. Успяват да изградят хармонични взаимоотношения с хората в живота си, без да са зависими от мнението на другите. Всичко това ги прави по-здрави и по-щастливи хора. Защото в крайна сметка щастието е начин на мислене и осъзнат избор.


Послушните деца често са с ниска самооценка и растат в много тесни граници, като не смеят да разгърнат потенциала си, не смеят да покажат своята уникалност и творческа същност. Защото имат силен страх от грешки и от наказания.


Възпитаването на децата в системно „послушание” води до неспособност за вземане на решения и поемане на отговорност, както и до липса на инициативност.


Когато пораснат много послушните деца ще бъдат добри изпълнители, но не и мислещи творчески личности, винаги ще очакват някой да им каже какво да правят. Ще бъдат уязвими и зависими от мнението на другите, лесно ще влизат в ролята на жертви.


Прекалено строгата дисциплина роботизира децата, отнема им свободата да бъдат естествени, да изразяват собствено мнение, отнема им правото да допускат дори неволни грешки, отнема им радостта от живота.


Дисциплината, на която би трябвало да учим децата си е осъзнато желание за съобразяване със смислени правила и граници. Като ключовата дума е смислени.


Как се възпитават неосъзнато послушни деца?


С авторитарен подход, забрани, наказания, обвинения, силен родителски контрол, липса на доверие и уважение, манипулиране, създаване на страхове, отнемане правото на избор, мнение и лично пространство.


Все още много родители разчитат на забраните и наказанията като „изпитани възпитателни средства”, без да си дават сметка за негативните дългосрочни последствия от тях.


Наказанията не допринасят за осъзнатостта на детето, защото го карат да постъпва по определен начин не заради ценности и морални причини, а заради страха, че ще му се случи нещо лошо. Наказанията създават у децата негативно отношение към грешките и деструктивно чувство за вина, което ще се превърне в пречка по пътя им към успеха.


Забраните също са неефективни и дори вредни в дългосрочен план, защото провокират децата да ги нарушават и им пречат да развият самоконтрол. Строгият родителски контрол създава у децата усещането, че им нямаме доверие.


Какво всъщност са забраните? Принудителни граници. Винаги когато има принуда, има и съпротивление.


Забраните и наказанията са основните причини децата да лъжат. Колкото по-тесни граници им поставяме, толкова повече те ще се изкушават да ги нарушават, когато няма родителски контрол. Затова забраните не предпазват реално децата.

Това, което наистина може да ги защити е развиването на самоконтрол и вярна преценка за риск.


Как се възпитават осъзнати и щастливи деца?


С убеждаване, с търпение,с гласуване на доверие, с безусловна любов и толерантност към грешките им.Алтернативата на наказанията и забраните е в постигането на единомислие, гласуване на доверие и изграждане на силна емоционална връзка между деца и родители. Убеждаването е пътят към развитие на самоконтрол и отговорност у децата. Осъзнатите родители не наказват и не забраняват, а разговарят и убеждават.


Когато обясняваме спокойно на децата смисъла на определена граница или правило, им даваме възможност те да ги осъзнаят и приемат.Ако са добре обяснени и разбрани, в повечето случаи границите и правилата се превръщат в избор на детето.


Понякога, ако не успеем да убедим децата си в това, което смятаме за правилно, е добре да ги оставим да сгрешат и така по естествен начин да се убедят в правотата ни.


За да стане самостоятелно детето ни, задължително ще премине през грешки, но те ще го направят по-силно, по-гъвкаво и по-мислещо, ако го научим да извлича поуките от тях. Спокойното приемане и осмисляне на грешките е изключително важно за психическото здраве, самочувствието и бъдещия успех на децата.


Ако няма принуда и им се признае правото на избор, децата са много по-склонни да се съобразяват с възрастните. Когато няма натиск и авторитарно отношение към тях, децата започват дори да търсят съвети от родителите си.Убеждаването и приятелските разговори показват на децата, че ги уважаваме и им вярваме.


Нашата голяма цел като родители би трябвало да бъде детето да постъпва по определен начин не защото се страхува, а защото избира да направи най-доброто за себе си и за другите. Осъзнатите деца поемат отговорност за живота си и за постъпките си спрямо околните.


В дългосрочен план истински ефективният подход за възпитаване на щастливи и успешни личности е изграждането на стабилна ценностна система у децата, която да бъде тяхна вътрешна опора и мотивация за изборите в живота им.


Децата ни са личности със свои интереси, мнения и вкусове. Те имат нужда да уважаваме правото им на избор и лично пространство. Естествено и здравословно е понякога да не са съгласни с нас. Но когато сме изградили силна връзка помежду си, на базата на безусловна любов, взаимно уважение и доверие, единомислието за важните неща в живота е напълно постижимо. Без агресия, наказания и забрани. С любов, търпение и спокойствие.