„Една прегръдка на всеки 3 часа“ – Д-р Бърни Сийгъл

Д-р Бърни Сийгъл е завършил с отличие университета "Колгейт" и Корнейлския университетски медицински колеж. Член е на научните дружества "Фи Бета Капа" и "Алфа Омега Алфа". Той е хирург - обща и детска хирургия, в Йелската болница в Ню Хейвън и в Детската болница в Питсбърг.

 

През 1979 г. основава особена форма за индивидуална и групова терапия, която нарича "Необикновени раково болни пациенти" (НРБП). Философската основа на НРБП е "любефронтацията" - любяща, безопасна, терапевтична конфронтация, която подкрепя личностната промяна и изцелението, разчитаща на личният лечебен потенциал на пациентите. В България е известен с книгата си "Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти".

 

“Сара, жена с рак на гърдата, постъпи в болницата преди няколко години. Когато влязох в стаята й, тя пушеше. Постъпката й красноречиво говореше: "Искам да махнеш тумора ми, но чувствата ми към живота са смесени, така че ще поема риска от нов рак." Погледна ме смутено и попита:
- Сигурно ще ми кажете да откажа цигарите.
- Не - отвърнах. - Ще ти кажа да обичаш себе си. Тогава ще ги откажеш.
Тя се замисли за миг и каза:
- Е, аз се обичам. Но не се боготворя…”

 

Отговорът й беше остроумен, но чудесно илюстрира огромният проблем, пред който се изправят много хора. Любовта към себе си обикновено се възприема единствено като суета и нарцисизъм. И въпреки това откритото, положително самообожание си остава най-същественият фактор за здравето. Самоуважението и любовта към себе си не са грях. Те превръщат живота в радост, вместо в бреме.

 

Но умът не въздейства само чрез съзнателните ни решения. Голяма част от въздействието му се осъществява направо върху телесните тъкани, без въобще да го съзнаваме. Тялото откликва на посланията на ума, независимо дали са съзнателни или подсъзнателни. Нашето подсъзнание няма чувство за хумор; то приема всяка необмислена дума, вкл. и лъжата, като стопроцентова истина. Съвсем не е случайно, че толкова много се говори за силата на словото, за позитивното мислене и утвърждения като основна част от процеса на изцеление.

 

По принцип, на всяка ситуация човек реагира по три начина: като се пребори с нея, като избяга от нея или като се примири (Ханс Селие). Затова всяко от решенията на нашето съзнание или подсъзнание могат да бъдат послания "Живей" или "Умри". Убеден съм (както твърди З. Фройд), че имаме не само инстинкт за оцеляване и свързаните с него механизми от рода на "Бий се" или "Бягай", но и механизми за саморазрушение, които блокират защитните ни сили, забавят телесните функции и ни тласкат към смъртта, когато не виждаме смисъл да живеем.

 

Всеки от нас може да се научи да се самолекува и да бъде здрав. Ако успея да ви науча как да харесвате живота си, да обичате себе си и другите и да постигате душевен покой, може да настъпят необходимите промени. Обичта и прегръдките може да изглеждат глупави, но са научни. Надявам се някой ден вместо лекарства или електрически импулси да можем да предписваме нещо от рода на "Една прегръдка на всеки 3 часа".