В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта. Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори.

Във ведите празните разговори се наричат "праджалпа" и те са едно от главните препятствия на пътя да духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.

Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ - да бъде специалист по граматика и да следи речта си, трето - да бъде философ, който очиства съзнанието си и постига абсолютната истина.

От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие.
Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките бизнесшколи.

Буда твърди, че с дума може да се убие човек. Ведическата астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за оскърбленията, тя реагира бързо, често за един миг; Кету дори дава освобождение, но в отрицателен аспект. Тя наказва за оскърбленията и непочтителната реч, бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план. Във ведическата цивилизация всеки човек се учи внимателно да следи речта си.

Глупакът се отличава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно на тънкото си тяло, което след година-две може да прерасне в раков тумор.

Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Нейната цел е да доближи човека до Божественото. С нея той може да обсъжда практически дела, да общува с близките си. Но тя е и проява на Прана. Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен човек. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува. Най-успешните хора говорят приятно и умеят да контролират речта си.

Хората, които говорят лошо, заемат в различните йерархии последните места. На Изток човекът, който не може елементарно да контролира речта си, се смята за много примитивен, дори да е професор на Запад.

Нашата карма се определя от речта ни.
Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите качества на този човек; така действа законът за кармата. Ние вземаме качествата на човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества. Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични хора.
Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да говори добро за някого. Трябва да се учим никого да не критикуваме.

/Аджар психолог/